Президентът Росен Плевнелиев обеща пред чужди дипломати:

Чужди инвеститори ще бъдат привличани у нас чрез назначаването на персонални асистенти в агенцията, които да обгрижват бизнесмена от стъпването му в страната до стартирането на дейността му. Това стана ясно вчера след работната закуска на президента Росен Плевнелиев с посланиците на страните членки на ЕС.

„Сега инвеститорите сами организират дейността си у нас, обикалят по всички институции и се сблъскват с българските процедури. Ние се ангажираме да съкратим този процес", обеща пред дипломатите Плевнелиев. От своя страна те  споделиха, че ще подкрепят страната ни в искането й за повече пари по програма „Европа 2014-2020".  „За пръв път сме свидетели на това, че партиите загърбват собствените си амбиции и все по-често в парламента се вземат стратегически за страната ни решения, свързани с енергийната ефективност, фискалната политика, мерките за подпомагане на бизнеса, подобряването на сигурността и реформите в правосъдната система", увери дипломатите Плевнелиев. Те пък се поинтересуваха кога ще бъде приет законът за конфискация на имущество, придобито по престъпен начин. „Управляващата партия има амбициите да гласува единодушно, надявам се и останалите депутати да подкрепят този законопроект, тъй като това е една от основните критики, които Брюксел отправя към София в докладите си за напредъка й в борбата с корупцията и организираната престъпност", отговори Плевнелиев. По-късно вчера той се срещна и с българските дипломати зад граница . „Фокусът на външната ни политика трябва да бъде върху държавите с висок инвестиционен и иновационен потенциал", посъветва посланиците ни президентът. По думите му основна задача на мисиите ни трябва да е привличането на качествени инвестиции и осигуряването на по-широки пазари за стоките, произведени в България. "В чужбина се уважават тези, които могат да кажат „не", но когато кажат „да", да го изпълнят", подчерта държавният глава.

Емигрантите пращат повече пари в България от чуждите инвеститори. Преките чужди инвестиции в страната за януари 2012 г. са 44,2 млн. евро, при 186 млн. евро за януари миналата година, обявиха от БНБ. Това е спад на инвестициите над четири пъти. По държави най-големите преки инвестиции през януари са от Южна Корея (16,6 млн. евро), Холандия (6,3 млн. евро) и Русия (4,3 млн. евро). Българите, живеещи постоянно в чужбина , са изпратили обратно в родината си 57,6 млн. евро през януари. За същия месец на миналата година изпратените средства от тях са били 56,8 млн. евро. А за цялата 2011 г. емигрантите са изпратили 770 млн. евро.

С над 40% намаляват преките чужди инвестиции в България за цялата изминала година спрямо 2010 г., сочат данните на БНБ. За 2011 година общият обем на чуждите инвестиции достига 1,06 млрд. лв., което е със 714 млн. лв. по-малко спрямо 2010 г., когато сумата е била 1,77 млрд. лв. Причината за сериозния спад се крие в дълговата криза, която мъчи цяла Европа и кара повечето инвеститори да съкращават разходите си. Заради финансовата стагнация в света инвестициите, дошли отвън, оформят 2,7% от БВП на България за 2011 г., докато година по-рано делът им е достигал близо 5%. 101 млн. евро от общата сума на инвестициите са дошли от приватизацията на тютюневия холдинг "Булгартабак". Най-сериозните преки чужди инвеститори през изминалата година са от Австрия (553,3 млн. евро), Холандия (331,2 млн. евро) и Русия (179,4 млн. евро).На фона на намаляващите чужди инвестиции парите, изпратени у нас от българи, живеещи постоянно зад граница , отчитат ръст от близо 2% на годишна база. Така за цялата 2011 година емигрантите са пратили на роднините си в България 773,7 млн. лв., или с 14,2 млн. лв. повече спрямо 2010 г., сочат данните на БНБ. Реалната сума вероятно е доста по-голяма и би могла да конкурира чужди инвестиции, тъй като статистиката отчита само паричните преводи, извършени чрез финансов посредник.

Мартин ЛЕКОВ, в. Стандарт

Чуждите инвестиции се стопиха наполовина. Български фирми върнали 0.5 млрд. евро заеми в Германия и Англия

Чуждите инвестиции продължават да намаляват драстично, а икономиката ни все повече се крепи на усвояването на еврофондовете и на парите, които работещите в чужбина пращат на близките си или влагат в имоти, коли и бизнес в родината. Такава картина оформят статистиките на БНБ, НСИ и правителството.

За 11-те месеца на миналата година преките чуждестранни инвестиции у нас са едва 740 млн. евро - почти двойно по-малко в сравнение с януари-ноември 2010 г., сочат данните на БНБ, огласени вчера. 1/7 от тази сума се дължи на приватизацията на холдинга "Булгартабак". Прогнозата на кабинета, че през 2011 г. ще успее да привлече 1.9 млрд. евро задгранични капитали, очевидно е била съвсем несъстоятелна.

Средствата, които се полагат на България като член на ЕС, все повече засенчват чуждите инвестиции въпреки засечките с усвояването. Според последните данни на БНБ т.нар. текущи трансфери, към които се причисляват приходите от еврофондове и емигрантските пари, са достигнали 1.6 млрд. евро.

Преките чужди инвестиции са толкова малко, че вече са на път да останат и зад средствата, които емигрантите пращат в България. По данни на БНБ към края на октомври у нас са влезли 680 млн. евро емигрантски пари, а за цялата 2011 г. се очаква сумата да надмине 760 млн. евро - близо до резултата за 2010 г. При това тази статистика не обхваща неофициалните трансфери - необявените пари, които гастарбайтерите изпращат "на ръка" по приятели и познати в родината.

Според икономиста Красен Станчев трансферите на емигрантите към България са съществена част от икономиката - те движат около 10% от пазара на недвижими имоти и динамиката на жилищното строителство. "Тези преводи са равни на около 80% от всички трансфери от централния бюджет към НОИ и около 60% от разходите на бюджета за образование", изчисли неотдавна експертът.

Според бизнеса и икономистите обаче нищо не може да замени чуждестранните инвестиции като двигател за икономиката и за доходите. Според шефа на БСК Божидар Данев правителството смята, че ударното усвояване на еврофондовете ще спаси България от кризата, но тези средства са недостатъчни, а и голям процент от тях не създават нови работни места и модерна икономика. "Правителството се хвали, че България е остров на финансова стабилност и данъчен рай, но инвеститорите очевидно търсят и други "екстри". Докато политиците не вземат реални решения за подобряване на бизнес средата, няма да има и увеличение на инвестициите", смята Данев.

Българската агенция за инвестиции тази година започва световно турне за привличане на вниманието на чужди компании към България, което ще обхване Германия, Франция, Австрия, Русия, САЩ, Китай, Япония, Катар, ОАЕ и др. Роуд шоуто ще продължи и през 2013 г. Само с реклама обаче не става, необходими са и реформи.

От години анкети сред бизнеса показват кои са слабостите на страната ни - корупция, диктатура на чиновника с огромни такси и дълъг списък с лицензи и разрешителни, недостиг на подготвени работници, дефекти в правораздаването, чести законодателни промени и като цяло - непредвидимост. А напоследък лично българският премиер си позволява да дели инвеститорите на добри и лоши, наши и чужди, желани и нежелани, което определено не е политика на гостоприемство. Всичко това обяснява защо капиталите, които търсят добри пристанища в кризата, подминават България.

ПОСОКИ

Доколкото ги има, най-много преки чужди инвестиции (ПЧИ) - 327.3 млн. евро, са влезли у нас от Австрия. На второ място е Холандия с принос от 313.1 млн. евро, а трета е Русия със 168.1 млн. евро, показват данните на БНБ.

На фона на общия срив прави впечатление, че инвестициите на чужденци в български имоти растат. За 11-те месеца на 2011 г. те са 224.5 млн. евро - с 20 милиона повече в сравнение с предната година, и представляват над 1/3 от всички вложения. По данни на НСИ основни инвеститори в апартаменти, имоти и офиси у нас напоследък са руснаците.

Сумата на чуждите инвестиции щеше да е по-впечатляваща, ако не беше тенденцията на изтичане на капитали, наблюдавана трайно през последните месеци. Понятието ПЧИ включва както инвестиции в дялове и акции и реинвестиране на печалбата, така и "друг капитал" - основно кредити от чужбина за фирми у нас. Именно по втората линия стотици милиони евро са напуснали страната миналата година. За 11-те месеца на 2011 г. български компании са погасили близо 0.5 млрд. евро задължения само към партньори и "майки" в Германия и Великобритания.