Г-н Стефанов, преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) за януари и февруари изглеждат драматично ниски. Едва 84,6 млн. евро срещу 333 млн. за същия период на м.г. Как ще коментирате?

Тези данни са първоначални. Обикновено у нас при излизане на първите данни се вдига много шум. Всякакви икономически експерти започват да говорят колко зле са нещата в държавата. Но когато излязат окончателните резултати и се види, че разликата не е толкова драматична, никой не го отразява. Затова искам да дам статистиката на БНБ за същия период преди 1 г. Тогава първоначалните данни бяха, че инвестициите са 53,4 млн. евро при 214 за същия период на 2010 г. По-късно тези 53 млн. станаха 333 млн. евро, но никой не го отрази. Същото беше с инвестициите за цялата 2011 г. Според първоначалните данни те са 1,064 млрд. евро. Сега БНБ съобщава, че са набъбнали до 1,340 млрд. евро, или повишението е с 30%. Но не съм видял нито един анализатор да каже: „Виждате! Нещата не са толкова зле, затова нека не драматизираме!"

Откъде идват тези разлики?

БНБ работи с много източници - с НСИ, с митници, с банковата система, с десетки хиляди фирми, и е много трудно всички парични трансакции да се отразят в един толкова кратък период от време.

Бихте ли обяснили къде са вложени въпросните 84 млн. евро за януари и февруари?

БНБ няма как да пита всяка компания с над 10% чуждестранно участие дали с парите, които е получила отвън, ще купува машини, или ще си правите реклама по телевизията. Затова правилото е тези средства да се отчитат като ПЧИ, макар че невинаги са с инвестиционна цел. Но от друга страна, понякога истински вложения в сгради, земя и заводи не се отчитат

Кога става това?

Когато парите не идват от фирмата майка, а са банков кредит. Такъв е примерът с ЕВН, която м.г. построи най-модерната ТЕЦ на Балканите на стойност около 100 млн. лв., но тези 100 млн. статистиката на БНБ ги няма.

Под инвестиции обаче хората разбират точно предприятие на „зелено".

Икономическото понятие е различно. То е много по-обширно, затова, когато се говори за разликата между инвестициите преди кризата и сега, се пропуска нещо много важно. Почти никога не се казва, че огромният дял на инвестициите преди кризата е бил в банковата сфера, в недвижимости, в строителство и търговия. Тези три сектора са донесли между 60 и 90% от всички ПЧИ в страната. В тези години е влагано и в производство, но този дял е бил    примерно 10-15%.   Става дума за около млрд. евро годишно, които са влезли в индустрията.

А колко са сега инвестициите в производството?

Между 1 и 1,5 млрд. евро. са инвестициите в производство, телекомуникации, енергетика. Така че обемът не е толкова различен. Делът на финанси и търговия обаче на практика е изчезнал и това е причината да има такава голяма разлика в крайното число. Но като се каже, че инвестициите са паднали 5 пъти, хората си представят, че пет пъти по-малко заводи идват у нас, отколкото преди кризата. А това не е вярно.

Казвате, че една от причините за по-малкото инвестиции е финансовият сектор. Но има ли случаи фирми да предпочитат други държави от региона заради по-добри условия за работа?

Преди няколко дни отвори завод на „Фиат" в Сърбия за около 1 млрд. евро, което е една от най-големите инвестиции в западната ни съседка през последните години. Но това, което не се казва, е колко пари са дадени, за да се привлече тази компания. Данните по сделката се пазят в тайна, но се говори за 1,1 млрд. евро.

Как са дадени тези пари?

Държавни субсидии могат да се предоставят под различни форми. В момента работим по още един проект, където инвеститорът избира между България и Сърбия. Една от големите разлики между нас и сърбите е, че там се дават помощи на база разкрити работни места. За всяко работно място в зависимост от сферата и географския регион инвеститорът получава между 2 хил. и 10 хил. евро на работно място. В конкретния случай става дума за субсидия от 7 хил. евро на човек. Може да си представите колко ще получи, ако заводът е с 1000 работни места. Става дума за 7 млн. евро.

Ние какво предлагаме?

Предлагаме земя, възможност за инфраструктурна субсидия и средства за обучаване на хора. Ако оценим всички помощи, които можем да дадем, може би ще бъдат от порядъка на 1 млн. евро. Разбира се, ние представяме добрите примери у нас

Но ако една съседна държава субсидира една трета от стойността на даден проект, а тук -една двайсета, то изборът не е в наша полза. Помислете си, че си купувате автомобил и избирате между „Фиат" или „форд". Колите струват еднакво и едната от двете марки ви каже: „Ще ви дадем 10 хил. лв. отстъпка." Ясно е как ще постъпите. Естествено, всичко не опира до субсидиите. И слава Богу! Иначе нямаше да се прави какъвто и да било маркетинг. Просто трябваше да се мисли как да се дават повече и повече пари на фирмите.

Изгубили ли сме вече някакви проекти по такива причини?

М.г. работехме по проект с една американска фирма, която е голям производител на банкомати. Те си търсеха място за разкриване на център за ай ти поддръжка и първоначалните планове бяха да наемат 700-800 души които да се занимават с това. И още в началото първото, което ни попитаха, беше: „Ако дойдем в България, колко ще ни дадете?" Опитахме се да обясним, че основните им разходи за такъв център са заплатите на хората плюс наеми, а у нас има качествени офиси на добра цена. Същото е положението със специалистите, които са много добри, а заплатите са доста по-ниски. Това обаче не ги задоволи и след 5-6 повторения на един и същи въпрос под различна форма накрая си тръгнаха. Скоро разбрах, че са отишли в Сърбия.

По подобен начин се провали и голям химически проект. Той бе с „Нокиа" за производството на автомобилни гуми. Представителите на компанията избираха между България, Румъния, Турция и Сърбия. Казаха, че България им допада най-много, но Турция предлагаше да ги освободи от корпоративен данък, а в Сърбия - да им построят сградите и да им дадат земята.

Това, за което говорите, изглежда като едно голямо надцакване. Толкова ли е жестока битката за инвестиции в региона?

Наистина е жестока. Затова се дразня, когато у нас почнат да говорят, че субсидиите нямат никакво значение и че е важна бизнес средата. Вярно е, че ако в една държава ситуацията е лоша, никой няма да дойде. Но аз виждам от какво се интересуват фирмите и досега не съм чул някой да каже: „Отиваме другаде, защото там бюрокрацията и корупцията са по-малки." В момента темата, която се обсъжда при преговорите, са държавните помощи.

Ние какво допълнително ще предложим на инвеститорите, за да станем по-привлекателни от нашите съседи?

Работим по промените в Закона за насърчаване на инвестициите. Искаме там да се вкара текст, че частично ще се възстановяват направените разходи за осигуровки. В правилника към закона ще се формулира за кои индустрии ще се отнасят тези облекчения и за какъв период от време ще важат. Не искам да посочвам по-конкретни неща, защото законопроектът трябва да мине през обществено обсъждане.

Все пак кои ще бъдат сферите, където ще се ползват преференции?

Промишлеността и някои видове високотехнологични услуги, защото това са сферите, към които се опитваме да насочим чуждите компании. Далече съм от това да казвам кои инвестиции са добри и кои лоши, но смятам, че вложенията в производството и във високи технологии са по-устойчиви, по-трайни. Ще ви дам пример със строителството. В този сектор преди няколко години имаше хиляди заети, въртяха се големи пари.  При криза обаче инвестициите в строителството изчезват и хилядите хора остават без работа.

В    Германия казват, че са излезли от рецесията по-бързо от Англия, защото не са закрили   базовите си индустрии като металургията и машиностроенето.

Да, така е. В началото на 90-те години

Ирландия привличаше основно фирми в сферата на производството и информационните технологии, но после се увлякоха в посока недвижимостите и финансите. Така крахът, който последва, беше сериозен. Затова трябва да се определят приоритетите много внимателно.

Продължава ли процесът чужди фирми да изнасят парите си в чужбина ? В началото на 2012 г. премиерът Бойко Борисов заяви, че всяка година от страната изтичат милиони в незнайни посоки от т.нар. чужди инвеститори.

През м.г. имаше период, в който разлика между взетото и върнатото от компаниите с чуждестранно участие бе огромна. 600 млн. евро например бяха върнати на фирмите майки от три големи компании. При сегашната корекция на данните разликата между това, което е влязло в държавата, и изнесеното е почти нула. Разбира се, за нас би било по-добре фирмите да инвестират в България. Но няма как да им кажем: „Всички пари, които правите, ги оставяйте тук." Живеем все пак в един свободен свят, а и във време на криза всеки решава как да се оправя с финансите си.

в. Преса

Българите, които работят в останалите страни от Европейския съюз, вече няма да бъдат задължени да плащат здравни осигуровки и у нас със стара дата, ако са се осигурявали в чужбина . Това предвижда проект за промени в Закона за здравното осигуряване, предложени от финансовия министър Симеон Дянков и здравния му колега Десислава Атанасова. Сега българите, които са заработвали зад граница , независимо че са плащали такса здраве там, се налага да платят поне три здравни осигуровки и у нас със стара дата, за да им бъдат безплатни изследванията, прегледите и лечението в болница. Доброволно здравно осигуряване да могат да извършват застрахователните дружества, които имат лиценз да правят застраховка „Заболяване”, предвижда още проектозаконът. В момента това могат да правят само дружествата за допълнително здравно осигуряване. Предвижда се още отстъпките на лекарствата, заплащани от касата, да се поделят между касата и пациента, като на аптекарите се забранява да начисляват на болните процента за печалба, с която сега го натоварват.

Междувременно вчера стана ясно, че шефката на дирекция “Лекарствена политика”  в здравната каса Калина Пенчева ще бъде освободена.  

Само 230 хил. гурбетчии се върнали от чужбина за 30 години

Близо 400 хил. българи са напуснали родния си дом за последните 10 години, за да си намерят работа. Всички те са били принудени да заживеят в по-голям град, като една трета от тях са се установили в София.

Това показва изследване на Българската стопанска камара (БСК), посветено на работната сила у нас за времето от 2000 до 2010 г. Около 35% са намерили работа в областта, където са родени, а 65% са я напуснали. От всички променили адреса си, най-много са избрали да се установят в столицата, тъй като там са си намерили препитание - 32.1 %. Веднага след нея се нареждат градовете с най-развита икономика, чужди инвестиции и съответно повече предлагани работни места. Това са Варна, където са се заселили 10.8% от хората, Пловдив - 7.7% и Бургас -5.5%

Гурбет

Данните показват от 1980 до 2011 г. едва 233 463 българи са се завърнали от чужбина . Всички те са живели зад граница , отново в името оцеляването си, повече от една година. Преобладаващата част (73% на сто) са били там между 1 и 5 години, 17.1 % - от 6 до 10 години и 7,2% са били повече от 11 години. Най-много са живели в Русия - от там се връща всеки 6-и гурбетчия. Следват нашенците, дошли си от Испания - 9.3%, от Германия

9.2% и Гърция - 9.1 %. От чужбина се завръщат най-вече хората със средно образоване, показва още изследването - почти половината са са такава диплома. Малко над 1/3 са висшисти и само 13% са с основно образование. Масово са започнали да се връщат след 2006 г. В тази година, когато все още икономиката ни беше в растеж, са се прибрали близо 10 хил. души или 4.4%. През 2008 г. са били 15хил., а през 2010 г. техният брой достига 23 811 или 11.1%.

Заетост

Що се отнася до състоянието на работната ни сила данните показват, че коефициентът на заетост спада - за възрастните е 44%, а за младежите е 19.1 %. Само през 2011 г. работещите в частния бизнес са намалели с 88 хил. души заради кризата. Заради кризата Вследствие на кризата спадът в заетостта при мъжете е по-голям от този при жените. Хората в трудоспособна възраст са 4.5 млн. Тези в нетрудоспособна възраст непрекъснато се увеличават и вече са 23%, като областите с най-много възрастни са Видин, Габрово, Монтана и Ловеч.

Всеки пети у нас е висшист, а 43% са със средно образование,показва още анкетата. 112 хил. са неграмотните - те са най-вече в Сливен, Кърджали. Ямбол и Силистра.

в. Телеграф

Хора, работили в чужбина предпочитат вместо да държат парите си в банка да ги вложат в ниви, каза председателят на Регионалното сдружение на агенциите за недвижими имоти Павлина Тодорова, цитирана от БТА. Според нея все повече спестители се отказват от покупката на жилище, смятайки инвестицията в земя за по-сигурна.

С разгара на пролетната кампания цената на земята в Добричко достигна 1200 лева за декар, съобщиха от агенцията. За първи път тази пролет пазарът не затихва, както обичайно става с началото на сеитбата, заяви Тодорова. По думите й масово се сключват сделки за по 1 000 лева за декар и търсенето на плодородни полета не спира. Има оферти и за 1 500-2 000 лева, но брокерите не ги смятат за реални.

Най-скъпо върви черноземът край Балчик, Каварна, Генерал Тошево, ако парцелите са над 20 декара. Високите ценови нива са достигнати и в селата в радиус от десетина километра край Добрич, посочи Мария Василева - управител на агенция за недвижими имоти. Според нея поскъпването на земята в региона бележи около 20 % ръст в сравнение с миналата пролет.

Има сделки и за 1 250 -1300 лева за декар, но покупко-продажбите са за най-хубавите полета край морето и са единични, допълни Силвия Колева, управител на дружество, което търгува със земеделски земи.

Отминалата добра стопанска година, високите ренти, европейските субсидии, които все повече привличат зърнопроизводителите, са сред факторите, „оскъпили" земята, коментират брокерите. Заедно с основните играчи на пазара - арендаторите, все повече земеделски кооперации влагат свободните си ресурси в нови масиви.

Купувачите обичайно правят сметка да си върнат инвестицията от бъдещи ренти, които биха получили в десетгодишен период. През 2010 г. рентите вървяха по 40-50 лв. до 55 лева, година по-късно достигнаха 70-80 лева, а, ако новата реколта е добра, вероятно собствениците на земя ще получат и по 100 лева за декар, прогнозира Мария Василева.

Дългосрочните договори стават все по-голямо препятствие за свободния пазар, единодушни са брокерите.

Нова възможност да се купи изгодно земя е на търгове, обявявани от съдия-изпълнители, каза Силвия Колева.

Изгубени парцели при необслужени банкови кредити вървят доста по-евтино. По думите й обаче кандидат-купувачите не проявявали особен интерес към подобни публични разпродажби заради сложните процедури.

Цената на земята няма да падне, може да поевтинее само при някакъв срив в производството - ако последват, да кажем, две години на суша, както се случи в началото на новото хилядолетие, категорична е Павлина Тодорова. Според нея продажбите могат да тръгнат надолу и ако евентуално се въведе данък върху рентите или данък върху собствеността на земята.

Собствениците на земя вдигат много цените и не е изключено до края на годината декарът да достигне 1300 лева, смята Силвия Колева..  

Директорът на Регионалната дирекция „Социално подпомагане" Красимир Масурски съобщи, че за първото тримесечие на годината от областта са осиновени 24 деца, като 18 от тях са осиновени в чужбина. Сред осиновителите има семейства от Англия, Франция, Русия, САЩ и други. През март в регистъра на децата за пълно осиновяване, воден от дирекцията са вписани 9 деца, като 2 са осиновени през същия месец, сочи още статистиката на социалните работници. Петима кандидат-осиновители са заличени от регистъра, а са вписани шестима нови. Масурски отчете, че през март Съветът по осиновявания е провел 4 заседания, на които са взети решения за определяне на подходящи осиновители на 4 деца.

Нова Добруджанска трибуна

Художник график е единственото образование на ексшефката на „Земеделие"

Спешно ви трябва висше образование, а сте изпуснали времето за учене и безметежните студентски години? Няма проблем да си направите диплома от чужбина, а легализацията й е лесна като детска игра. Ако ви спипат обаче, ви заплашват до 8 години затвор. Това показа разследването срещу бившата шефка на фонд „Земеделие" Калина Илиева, което се води от прокурор Виктор Тарчев. Очаква се до края на седмица Софийската районна прокуратура да внесе обвинителен акт срещу нея. Илиева ще отговаря за две престъпления - че е фалшифицирана и използвала диплома за висше образование от Берлинското висше училище за техника и икономика и че е представила четири документа с невярно съдържание.

„Преса" се добра до любопитни факти от делото. Например как 32-годишната дама успя да заблуди експертите в министерството на образованието и собствените си началници от фонда? Според прочита на разследващите отговорът е елементарен - Калина още от малка имала страст към изобразителното изкуство и това определило началото на жизнения й път. През 1999 г. бъдещата председателка на една от най-мощните финансови институции у нас успешно завършила столичната художествена гимназия „Акад. Илия Петров". А в единствената й истинска диплома пишело: „Художник със средно образование. Специалност графика". Но няколко години след абитуриентския бал прозата на живота запраща Илиева към съвсем друго поприще. За този отрязък от живота на Калина разследването е установило единствено, че тя решава да продължи образованието си в Германия.

„Действително в нашия университет тя беше записана като студентка по икономическа комуникация. Илиева трябваше да следва от 01.04.2003 г. до 30.09.2007 г. Ставаше дума не за магистърска, а за бакалавърска степен.

В документацията ни липсват данни тя да е посетила и една лекция, както и да е взела поне някой изпит. Тя е била изключена на датата, на която е следвало да завърши следването си." Това е написала в отговор на запитване от родното обвинение Сабине Пучков от администрацията на Берлинския университет.

Само месец подир изключването Калина се появява с изфабрикуваната диплома във фонд „Земеделие", който тогава се оглавява от Димитър Тадаръков. След като е назначена, се захваща да легализира скандалния документ. Според тройната комплексна графологична експертиза бланката и печатът на дипломата от Германия са подправени. Подписите на декана и на научния ръководител пък са положени от една и съща ръка и не приличат на техните. След подробен анализ на всички документи, писани и подписвани от Калина, графолозите са категорични, че почеркът на парафите от дипломата е неин. Илиева действала като повечето аматьори в бранша, които най-често използват началната или финалната част на собствения си подпис. И в двата парафа присъствал графичен елемент, който бил напълно идентичен с ръкописното „щ" от почерка на дамата. Експертите са установили, че печатът на дипломата също е подправен.

Въпреки че оригиналите на дипломата и академичната справка не са намерени, прокуратурата разполага със собственоръчното искане на Калина дипломата й да бъде призната от Министерството на образованието и науката (МОН). В него тя декларира, че е завършила магистратура, учила е 6 семестъра и е посетила общо 5600 лекционни часа. Подписала се е, че са й върнати оригиналите, както и че е получила удостоверението си с подписа на тогавашния министър Даниел Вълчев.

Меко казано, е странно защо чиновниците от МОН не са проверили по-обстойно представените тескерета и на практика са издали легитимен документ на базата на фалшификат. Именно удостоверението с подписа на Вълчев беше размахано от Калина, когато от БСП я обвиниха в липса на ценз в края на 2010 г., а скандалът около тапията й излезе наяве след проверка на прокуратурата.

Дали Илиева е имала помагач? Въпросът виси. Във всеки случай прокуратурата приема, че четири документа - факсимилето на фалшивата академична справка и придружаващи немски книжа, са дело на „неизвестен извършител". А Калина само ги е използвала. Печатът на дипломата не е инкримиран, т.е. остава извън обсега на делото.

Що се отнася до историята на възхода на прословутата „калинка", тя е публично известна.

Илиева пое управлението на фонда на 19 август 2009 г. с чутовната отговорност да размрази отпусканите по САПАРД средства и да доведе до успешен край програмата. Тя трябваше също да разпредели 15 млрд. лв. за земеделието ни до 2013 г.

Не минава и седмица от назначаването й, а около нея вече гръмва първият скандал.

В глобалната мрежа се завърта смешно клипче, в което баш дамата на земеделието се опитва да научи „а" и „б" на занаята от подчинен експерт. Резилът е снет на селскостопанското изложение в Добрич. Докато журналистите я чакат за първата й публична изява, тя обикаля с подчинения, който й обяснява що е то европрограма и как нещата се случват у нас. На брифинга положението става напечено, Калина се оплита в отговорите си напразно търси с очи своя ментор и понеже е забравила името му, нарежда да повикат „този". Накрая от устата й почват да валят междуметия и тя млъква насред изречение. Месец по-късно вече обръгналата шефка се хвали с големи успехи и размразени проекти за 140 млн. евро по САПАРД. Но забравя да спомене, че решението на Еврокомисията е взето още юни, само че заради летните ваканции на чиновниците от Брюксел е обявено едва през септември.

По настояване на ОЛАф тя включва в списъка на длъжниците 98 наши фирми поради съмнения за завишени цени на офертите. Илиева иска те да върнат на Брюксел 130 млн. лв. субсидии и отказва да плати завършени проекти за милиони. Проверките продължават и до края на 2009 г., когато приключва срокът за усвояване на парите по САПАРД.

„Преса" успя да се свърже с Илиева. „В момента не е удобно, ще ви звънна след 5 минутки", обеща Калина. Но не се обади, а си изключи телефона.  

Имам неплатени сметки за парно за повече от три години. Пенсионер съм по инвалидност. Съпругата ти почина, дъщеря ти е в чужбина. Получих покана а доброволно изпълнение, но не тожах да внеса повече пари и сега пор върху пенсията. Може ли съдия-щпълнителят да прави запор от 120 лв. върху инвалидна пенсия от 280лева?

К. Славов, София

Удръжки от пенсиите могат да се правят само при условие, че получаваната от длъжника пенсия е в размер, по-голям от минималната работна заплата, установена в страната за съответния месец. В момента нейният размер е 270 лв., от 1 май 2012 г. става 290 лв. Така че съдия-изпълнителят има законно основание да наложи запор върху пенсията ви, въпреки че е само с 10 лв. по-висока от минималната заплата.

Законът не прави разлика между видовете пенсии - за прослужено време или поради инвалидност. Всичко това прави допустимо предприетото от частния съдебен изпълнител (ЧСИ) действие по принудително събиране на дължимите от вас на топлофикация суми чрез налагането на запор върху пенсията. Колкото до размера на месечната удръжка, можете да възразите, ако той не отговаря на въведените от закона допустими месечни удръжки.

По отношение на размера на удръжките върху пенсиите се прилагат правилата, предвидени в чл. 466, ал. 1 от ГПК. Законодателят е определил допустимия размер на месечните удръжки, като го е поставил в зависимост от семейното и материалното положение на длъжника, получаващ възнаграждението, или пенсията, от която се правят удръжките.

Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само:

. ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно - една

четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа;

.  ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно -една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа;

.  ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. месечно - една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа;

.  ако осъденото лице получава над 1200 лв. месечно - горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа.

Месечното   трудово   възнаграждение се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.

Посочените ограничения не се отнасят до задълженията за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи. Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.  

Бедността в България постепенно се оказва порок. Уви. Данните, изнесени в изследване на КНСБ, са тревожни не само поради драстичните си показатели, но и защото потвърждават непосилието на битието ни „Дойче веле"

Конкретното ни и всекидневно битие става все по-непосилно. Ще го нарека „синдром на несъстояващия се живот". Той включва цяла гама от безперспективности, води след себе си морална деградация и битова престъпност и затваря кръга на отчаянието, че не можеш да надскочиш оцеленческия праг с почтен и квалифициран труд, не можеш да заживееш достойно и с дългосрочен хоризонт.

От Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ изчисляват, че за месечната издръжка на човек от четиричленно домакинство са необходими 547 лева месечно. Ако всеки от нас се огледа наоколо си, ще открие поне десет примера на домакинства, за които обаче сумата от 547 лева е направо утопия. Нямам предвид напълно изпаднали от социалния коловоз, трайно безработни или някакви трети и четвърти драстични изключения, а средностатистически български семейства.

МАСОВОТО ПРОСТО УРАВНЕНИЕ

Да си послужим с пример: в собствен апартамент от около 65 квадрата в малък град до София живеят трима възрастни с две деца. Мъжът е старши експерт в министерство, жената е социален работник в център за деца с увреждания, втората жена е пенсионирана лекарка. Дотук имаме налице трима висшисти, а децата са ученици в пети и десети клас. Месечният доход на домакинството е около 1250 лева, разходите за жилището - средно около 300. Значи остават 950, които трябва да разделим на 5. Решението на задачата сочи, че на член от семейството се падат по 190 лева месечно. Просто за пресмятане уравнение и напълно безмилостно в своята приложимост, защото зад числовите стойности в лева крещи многогласно изводът за стабилизирането на бедността, направен и от синдиката.

По времето на т.нар. социализъм също бяхме стабилизирани и почти уеднаквени в бедността, с други думи и тогава, и сега сме несвободни. Когато съзнанието ни е разграфено в пресмятане на стотинки и левчета, то и „проектите" ни се отнасят главно до осигуряване на насъщния, свързването на двата края, обслужването на текущите сметки. В гореописания контекст трудно можем да си представим разгръщането на каквато и да е предприемчивост, развитие на дарби и личностно самоусъвършенстване. Купуването на книги и отделянето на средства за посещение на театър или концерт изглеждат свръхлукс. Пътуванията в чужбина , които преди бяха невъзможни по политически, сега стават невъзможни по икономически причини. Дори пътуванията из страната вече не са по джоба на всекиго.

МЕТАСТАЗИТЕ НА БЕДНОСТТА

Не ми се ще да продължа с констативния протокол на бедността. Изследването на КНСБ изброява параметрите му достатъчно красноречиво: спад в потреблението, в промишленото производство, в инвестиционната активност.

Бедността за жалост заприличва на порок, защото не просто храни, а направо угоява примитивния мързел. Реабилитира сентенции от типа: „Мога да копам, мога и да не копам". Бедността е най-добрата среда и за духовната леност и самосъжаленията от всякакъв вид. Обезсмисля образованието, обезценява висококвалифицирания труд. Ражда зловеща битова престъпност, сваляйки и последните морални задръжки: по селата убиват възрастни хора за пет лева. Връща страховете и политическия кариеризъм. Толерира корупционните практики на всички нива. Разгражда авторитетите и унижава човешкото достойнство. И повтарям: унищожава най-същностното ни достояние днес - свободата. Но нима бедните са виновни за бедността си?

в. Вяра

Спрели гоненията срещу християните от Сердика, каза Чобанов София ще е основна спирка по "Пътя на римските императори". Културният маршрут, който маркира античността на Балканите, включва България, Румъния, Сърбия и Хърватска.

Четирите държави ще предлагат общи туристически услуги, за да популяризират региона с неговите исторически и природни забележителности. Древна Сердика, която "спи" под града, пък е играла изключително важна роля в късната античност. "София е един от най-богатите на история градове не само в Европа, но и в света, но голяма част от културното наследство още е под земята", обясни зам.-кметът Тодор Чобанов. В момента се работи усилено по разкриване и консервация на Западната порта на Сердика. Тя ще е една от атракциите по "Пътя" и ще показва откъде са влизали цезарите в града и как са се движили по древната римска улица "декуманус максимус". Част от самото шосе ще бъде разкрито в подземния музей на метрото. Идеята на столичното кметство е портата, руините на антични сгради и древните гробници под църквата "Света София" да привличат туристи като един цялостен исторически комплекс.

Тъй като магистрала "Тракия" също е по "Пътя на императорите", Столичната община ще се свърже с всички кметства по маршрута за съдействие и обща работа. "София може да се похвали и с нещо, което е променило историята на света", подчерта още Чобанов. Именно в Сердика е подписан Сердикийският едикт, с който се спират гоненията на
християните. Наричат го "Едикт на толерантността" и е подписан от император Галерий.

Зам.-кметът по култура смята, че древният документ трябва да се популяризира, за да добави още краски към историческия блясък на София. По този повод местната управа организира конференция, посветена на едикта. На нея са поканени 37 лектори от чужбина и родни учени. Конференцията ще се впише и в програмата по кандидатурата на София за Европейска столица на културата през 2019 г.

в. Стандарт

Г-н Пръмов, през първите два месеца на годината страната ни приключи с бюджетен дефицит от над 560 млн. лв., или близо 50 на сто от заложеното за цялата 2012 г. Какво е вашето мнение и постижими ли са целите на правителството за 1,35 на сто от БВП дефицит за цялата година?

О, да, напълно постижими са... Особено с последните промени в управлението на Националния статистически институт. Това е шега, разбира се. Но шегата настрана, ако погледнем бюджетната практика на това правителство от 2009 г. насам, ще видим, че те неизменно успяват да прикрият действителните дефицити с едни или други похвати, и дори така отчетите се разминават с прогнозите им. И как няма да се разминават, като една от първите задачи на министъра на финансите Симеон Дянков през 2009 г. бе да "реформира" министерството си, закривайки множество функционални звена, на първо място - агенцията за анализи и прогнози. Не умеят да планират, не умеят да следват плановете си и да ги изпълняват, затова сериозните анализатори и институции по света не обръщат голямо внимание на правителствените прогнози, а следят данните и анализите на Българската народна банка (БНБ) и прогнозите на Брюксел и на международните институции.

В бюджет 2012 бе заложен икономически растеж от 2,9 на сто и само няколко месеца по-късно в Националната програма за реформи прогнозата бе ревизирана на 1,4% ръст на БВП. МВФ и БНБ обаче дават по-скромни оценки за родната икономика. Каква е вашата прогноза?

Ето това имах предвид с предходните си думи. Прогнозите в бюджета на Република България са по-скоро пожелания, понеже реална политика за тяхното изпълнение просто няма. Аз лично не рискувам вече с прогнози за ръста на БВП, понеже досега три пъти се оказвам свръхоптимистичен на фона на постиганото. Само искам да отбележа, че отчетен ръст от 1 до 2 процента не е никакъв ръст, това обикновено е просто статистическа грешка.

Износът се смята за един от водещите фактори за развитието на икономиката, но в последните месеци виждаме, че обемите се понижават. На кои други сектори трябва да се наблегне, за да не се намали темпото на възстановяване на икономиката ни?

Не трябва да се "набляга на сектори". Никога "наблягането на сектори" не ни е носело икономически просперитет, особено след като трансформирахме плановата икономика в пазарна. Трябва да се провежда такава политика, която, най-общо, да гарантира конкурентоспособност за българските фирми в контекста на общия европейски пазар: да се облекчат административната и правната тежест на това да правиш бизнес у нас, да се гарантира ликвидността на капиталовия пазар и на банковия сектор, така щото бизнесът да не се притеснява за оборотно и инвестиционно финансиране, да се привлекат инвеститорите от чужбина у нас с по-добра за тях инвестиционна среда. Тоест да се промени моделът на управление на икономиката. Три години правителството на ГЕРБ въвежда икономическия модел, който аз наричам "управление на борческа бригада" - контрол върху основните касови потоци в икономиката, изземване на свободните средства на фирмите, потискане на "несвоите" бизнеси и поставянето им под контрол на "своите", волунтаризъм при формулирането на управленските решения, пропьждане на чуждите инвеститори за сметка на "своите". Тази политика е на път да се увенчае с окончателен успех - неограничен контрол на "шефчетата" на "бригадата" над икономическите субекти в страната за сметка на общия ни фалит като държава. Този модел трябва да се промени, за да тръгнат отново нещата и ние да престанем да дълбаем дъното.

При подобно развитие на основните макроикономически показатели ще има ли пари за по-високи пенсии, както обещават управляващите?

Социалните разходи най-лесно се орязват при влошаване на макроикономическата обстановка, понеже засягат широки, но безсилни в обществения смисъл маси - пенсионери, безработни, бедни, болни, неграмотни. Дали е разумно това да се прави в годината  непосредствено преди изборите? Едва ли. Значи най-вероятно ще намерят пари за увеличението на пенсиите за сметка на други разходи, разбира се.

Предвидимост, макроикономическа стабилност и ниски разходи са предимствата, които България промотира активно в чужбина . Достатъчно условие ли са те обаче за привличане на инвестиции?

Нито сме предвидими, нито сме макростабилни, нито разходите за бизнес и живот у нас са ниски. Ние знаем това, чуждите

инвеститори също го знаят. Само в ГЕРБ не го виждат. Данните от БНБ са безпощадно ясни - чуждите инвестиции не идват, а си отиват.

Сребърният фонд продължава да е една от водещите теми за медиите. Преди дни стана ясно, че Европейската централна банка смята, че проектът за промени в закона, позволяващ му да инвестира в български ДЦК, създава условия за непряка дискриминация. Вашето мнение? Смятате ли, че е необходимо на този етап парите да бъдат инвестирани по-активно?

Три години председателят на Управителния съвет на фонда г-н Симеон Дянков съзнателно не правеше нищо, за да управлява този фонд, а само мрънкаше, че носел ниска доходност. Три години той нямаше нищо против да прибира чрез вноската на БНБ в републиканския бюджет реалния доход от управлението на тези пари, вместо да ги рекапитализира във фонда, както би следвало да се постъпва. Истината е, че този фонд се управлява много рационално и високодоходно от БНБ като част от общите активи на банката, но г-н Дянков и г-н Борисов гледат на него като на "едни пари", като на прасенце касичка, вместо като на важен източник на бъдещото пенсионно осигуряване на българите. И понеже при модела, за който говорих преди, бъдещето не играе никаква роля, а има само настояще, тези пари трябва да бъдат употребени сега, според волята на управляващите, а не според здравия разум и закона. Според мен дори ЕЦБ няма да попречи на правителството да "инвестира успешно" средствата на фонда, като му пробута собствените си облигации на манипулативно ниска доходност или нищо неструващите акции на приближени на властта фирми на борсата в София.

Темата за формирането на лихвите   продължава   да бъде на дневен ред. Както знаем, финансовият министър предлага за референтен курс по кредитите да се използва Euribor или SOFIBOR, а не базов лихвен процент на банката. Доколко тази идея е приложима у нас?

Това е доста сложна материя. Тя трябва да бъде предмет на дълга и широка дискусия, преди да се прецени дали и доколко е приложима точно тази идея. Впрочем тя изобщо не е на финансовия министър, както добре знаем, а на д-р Любомир Христов.

Каква е политическата ви прогноза за изборите догодина? ГЕРБ ще победи ли? Изборите крият ли рискове от твърде големи големи и скъпи обещания, за да се печелят гласове?

Аз не съм политик и не се занимавам с политически прогнози дори в частен план, защото не ги умея. Това, с което бих могъл да отговоря, е каламбурът, че се надявам поне догодина "здравият разум" да надделее над "здравите сили". Но не съм прекомерен оптимист.

Фондовата борса у нас остава в ролята си по-скоро на музей, отколкото на атрактивна витрина на модерната българска икономика. След сделката за 33% дял на Е.ОН интересът на инвеститорите въобще не се промени и остана слаб. Какво трябва да се случи, за да се раздвижи капиталовият пазар, и навлизането на стратегически инвеститор доколко ще помогне?

Уверявам ви, стратегически инвеститор на БФБ в истинския смисъл на този израз няма да навлезе, не и в обозримо бъдеще. Това, което трябва да се случи, за да се раздвижи капиталовият ни пазар и борсата да излезе от кома, е да се промени моделът на управление на икономиката. Дотогава борсовата търговия с ценни книжа ще е съпоставима с борсовата търговия на по-голям зеленчуков склад в квартал "Слатина".

ВИЗИТКА

Андрей Пръмов е роден е през 1960 г. в София. Той е един от най-известните финансисти у нас. Има завидна кариера на банкер в Стопанска банка (главен дилър), Пощенска банка, Международната банка за инвестиции и развитие. Специализирал е в Булбанк, в инвестиционните банки "Соломон брадърс" и "Дрексел, Бърнъм", в Лойдс банк - Лондон, както и борсови операции на борсите в Чикаго и Ню Йорк. Член е на Международната асоциация на банковите валутни дилъри в Париж, съучредител и член на съвета на настоятелите на фондация "Атанас Буров". Занимава се и с частен бизнес като управител на финансова къща "Адлон дисконт". Член e на Съвета на директорите на БФБ-София. Женен е за бившия български еврокомисар Меглена Кунева, с която имат едно дете.