Ниското заплащане по различни програми не може да реши проблема на хората до 24 години.

Младежката безработица у нас достигна рекордни нива. Според данни на НСИ тя вече е 28,9%, което означава, че всеки трети младеж в България няма работа. Това е висок процент на фона на безработицата в Европа (стр. 2). И означава само едно - че трябва да се вземат адекватни мерки за нейното преодоляване. Подобни на тези във Великобритания, където се създават 470 хиляди възможности за стаж и работа на безработните 22% младежи, които са съответно прилично заплатени. За да се отвори тази ниша в добрата стара Англия, се налагат данъци върху бонусите на банкерите.

Как е у нас? Мерките в България предвиждат да тръгне разяснителна кампания, за да могат младежите да се регистрират в бюрата по труда и да получат възможност да си намерят работа по програми. Като за дипломираните ще продължи прилагането на "Старт на кариерата". Идеята е да се обхванат 1720 безработни младежи.

Проблемът на стажовете и на програмите тук обаче е в твърде ниското заплащане. По въпросните програми се получават суми от порядъка на 320 лв., които няма как да мотивират младите хора да се установяват трайно тук. И ако не се предприемат адекватни мерки, свързани с политиката на доходите, можем смело да прогнозираме, че мерките за борбата с безработицата ще отведат младите хора в чужбина , където да търсят реализация.

в. Класа

Емигрантите все повече се утвърждават като основен източник на средства за икономиката у нас. За цялата 2011 г. българите, живеещи в чужбина , са изпратили в родината 773.9 млн. евро, показват данни на БНБ. Това е ръст от близо 1.9% спрямо 2010 г., когато върнатите пари са били 756.6 млн. евро. Възможно е сумата за 2011 г. да е и по-голяма, тъй като БНБ отчита само преводите по банков път, а немалко средства влизат у нас в брой или под формата на стоки.

Само през декември 2011 г. емигрантските пари са били 59.8 млн. евро, като се увеличават с 5 млн. евро в сравнение с ноември, сочат данните на БНБ. Освен в последния месец през изминалата година изпращаните средства са падали под 60 млн. евро само през януари (57.1 млн. евро), август (58.2 млн. евро) и ноември (54.8 млн. евро). Най-високи стойности пък са отбелязани през май (77.4 млн. евро) и март (71.3 млн. евро).

Данните потвърждават ролята на емигрантските пари като ключова за икономическото развитие. Все пак се оказва, че не са се сбъднали прогнозите на редица експерти, според които изпращаните от българи зад граница суми ще надминат чуждестранните инвестиции. Според данните на БНБ през 2011 г. у нас са вложени 1.064 млрд. евро чужди средства.

Около 9000 българи се очаква да заминат на бригади в САЩ тази година. Това е с около 50 на сто повече от миналата - тогава "американската мечта" се сбъдна за около 6000 нашенци.

Според фирмите, които им посредничат при заминаването, отскоро има нова тенденция - младежите пътуват до САЩ с основната цел да си набавят средства за магистратури в чужбина . Други пък предпочитат да се "гърчат" 4 месеца там, но след това да карат спокойно следване, без да работят през учебната година.

Намаляват обаче онези, които харчат припечеленото, за да наемат кола и да обиколят Щатите. Кризата накара и студентите да станат по-спестовни, разказват от фирмите. Според тях досега не е имало случаи българи да станат жертви на оферти за работа в еротични клубове или сексуслуги.

От 31хил. лекари в България, колкото се водят по национален регистър, едва около 16 хил. са реално практикуващите. Причината е, че почти половината от медиците ни работят за чуждестранни фармацевтични компании, във фирми за клинични проучвания, заемат политически длъжности като кметове и зам.-кметове или се занимават с административна дейност в Националната каса или Министерство на здравеопазването. Това зави пред РЕПУБЛИКА ген.-майор проф. Стоян Тонев, директор на ВМА.

Освен липса на лекари, у нас вече се усеща и недостиг на преподаватели по отделни медицински дисциплини, заяви пред вестника д-р Димитър Ленков, главен секретар на Българския лекарски съюз (БЛС).

Недостиг

Ежегодното увеличаване на докторите, които напускат страната ни се вижда и от увеличаващия се брой издадени от БЛС сертификати за добра медицинска практика, които дават възможност на медиците да работят в други страни на Европейския съюз.

През 2009 г. 400 лекари са напуснали страната ни и са се установили в чужбина . През 2010 г. емигриралите специалисти са вече 500, а за 2011 г. техният брой е 510 души.

Чуждестранните студенти по медицина у нас се увеличават всяка година, но след като завършат и те напускат, обясни проф. Тонев.

Около една трета от всички, които следват за лекари са чужденци като само в медицинския факултет в СУ В ЧУЖБУНА

Специализирането по медицина у нас е възможно само с явяване и спечелване на конкурс.

Местата, които се отпускат обаче са „обидно малко", по думите на д-р Ленков и „са предназначени за синове и дъщери на професори и доценти". 450 лв. е месечната издръжка, която един специализант получава или 380 лв. чисто. Специализацията се плаща от специализанта, който си поема сам и всички видове осигуровки. Освен това периодът на
обучение не се признава за трудов стаж.

За сравнение Германия предлага на току-що завършили български абсолвенти моментално зачисляване в специализация по избор, без конкурс с месечна издръжка 2500 евро. Месечната заплата на наши лекари, практикуващи в Германия пък започва от 6000 евро. Анестезиолозите към момента броят на тези специалисти е около 600, което е близо до критичния минимум.

Много тежко е и положението със съдебните лекари, които са 70 в България. Тяхната работа е да установяват има или няма данни за извършено престъпление при смъртен случай и без тях би блокирал и съдебният процес, обясни д-р Ленков.

Все по-голям е недостигът и на патоанатоми, от които са останали 90 специалисти. Липса има още от специалисти по инфекциозни болести, вирусолози, алерголози, ревмокардиолози. В някои райони на страната вече не е останал нито един специалист по ревматизъм, посочи още д-р Ленков.

Все по-малко са и педиатрите, лабораторните лекари, които са 280, рентгенолозите, алерголозите и др. Намаляват дори кандидатите за общопрактикуващи лекари. Такива липсват в цели райони на България.

Преподаватели

Освен недостиг на специалисти, липсват и преподаватели по медицински дисциплини като един от примерите е Медицинския университет в София. Там дори няма кандидати за асистенти по една от основните дисциплини - анатомия.

В същото време се отчита голям наплив за специалности като хирургия, акушерство и гинекология, офталмология и кардиохирургия, които са по-доходоносни.

Пенсионери

Доста голям брой от практикуващите лекари са пенсионери, каза д-р Райчинов, председател на БЛС. Това са 20% от лекуващите, които поради сериозния недостиг на специалисти продължават да работят в системата, по думите на проф. Тонев.

Засега криза за специалисти не се усеща единствено в София, Пловдив и Варна. През последните години обаче във все повече общински болници в страната този недостиг води до невъзможност за поставяне на диагнози и лечение на много заболявания.

Нито един осиновител не иска да приеме дете с увреждане, съобщават от Регионалната дирекция за социално подпомагане. През 2011 г. 61 сирачета са намерили родители. 16 от тях са намерили нов дом в чужбина . 41 от осиновените са на възраст до 2 години. Нито един български осиновител не е пожелал да приеме дете с увреждане. Те биват взимани
само от семейства от чужбина , обясниха от дирекцията. С около 7% е намалял броят на отпусканите социални помощи във Варненско през 2011 г. в сравнение с предходната година.

Миналата година помощи са получили над 53 хил. семейства от областта.

Тази тенденция може да ни радва, но едва ли ще трае дълго. При всички случаи българите, потърсили нов живот зад граница , ще направят всичко възможно да заминат пак. Практиката показва, че почти никой, който е вкусил от по-качествения живот в развитите страни, не се връща за постоянно в България. Причината е ясна - там работникът се цени, спазват се трудовите норми, парите са повече. А у нас понякога е трудно да попаднеш на коректен работодател. На родна почва дори и чуждите инвеститори се побългаряват и прилагат тарикатлъците на нашите бизнесмени. Така поставени нещата, изборът е лесен - отшуми ли кризата, завърналите се гурбетчии ще заминат отново.

За да ги задължим, трябва стандартът на живот в България да се повиши, а контролът дали работодателите спазват правата на служителите си да в железен.