Проучване на РЕПУБЛИКА установи, че млн. лв. налива държавата в неуспешни опити да спре децата, напускащи училище.

Около 6000 ученици са напуснали българската образователна система в посока чужбина само за първия срок на тази учебна година, показва проверка на РЕПУБЛИКА. Процесът не може да бъде спрян, въпреки че държавата отделя 63 млн. лева от бюджета, за да се противопостави на изтичането на мозъци от родните класни стаи.

Около 6000 ученици са напуснали българската образователна система в посока чужбина само за първия срок на тази учебна година, показва проверка на РЕПУБЛИКА. Процесът не може да бъде спрян, въпреки че държавата отделя 63 млн. лева от бюджета, за да се противопостави на изтичането на мозъци от родните класни стаи, предлагайки безплатна закуска и учебници.

Данните за цялата страна все още не са стигнали до министъра, признаха от пресцентъра на МОМН, за да бъдат обявени официално. Регионалните инспекторати обаче са готови със статистиките за децата от първи до дванадесети клас.

В голям град като Варна 237 деца са заминали да учат в чужбина от първия учебен ден до момента. В Търговище те са 219, в Русе - 151, в Хасково -102, в Благоевград - 87. Образователни експерти обаче признаха пред РЕПУБЛИКА, че цифрите са поне двойно повече, тъй като такава статистика било трудно да се води, а в Закона за народната просвета не съществувало понятие „отпадащи" от образователната система заради емиграция.

Мнение

Около 13% от всички ученици в страната напускат образователната система всяка година", заяви пред РЕПУБЛИКА Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители. За миналата учебна година общо напуснали училище са 19 400, разкрива тя, като от тях 9000 са отишли зад граница .

„Не е късно явлението да бъде спряно. Влакът не е изпуснат. До 2015 г. процентът трябва да падне до 10%. Отношението на родителите обаче е безотговорно. Те унищожават цели поколения млади хора", категорична е Такева. Тя споделя, че в другите страни има сериозни санкции, ако детето не ходи на училище. У нас санкцията била нищожна - едва 50-100 лева. В Турция пък за такова нещо се влизало в затвора.

Децата емигрирали трайно заедно с родителите си, като едни от тях били водени от идеята да получат по-доброто образование, други заминават само заради по-добрия стандарт на живот в чужбина.

Предпочитани страни са Англия, Германия, Белгия,  Франция и Австрия.

От регионалния инспекторат в Смолян обясниха пред РЕПУБЛИКА, че местните деца заминават основно за Испания и Италия. много от случаите обаче имало деца, които се връщат в България, след като веднъж са напуснали.

.Родителите зад граница взимат децата при себе си, само за да получат помощите, които им се полагат в чуждата страна. След това обаче учениците се връщат и се чудим какво да ги правим", признава пред вестника Невена Захариева, началник на РИО-Търговище.

Само с присъствието си в българското училище, всяко дете носи на школото си между 1200 и 1400 лв. на година от милионите държавна издръжка.

ПРИЧИНИ ЗА НАПУСКАНЕ

„Българските ученици продължават да напускат образователната система. Цифрите се запазват през последните години", казва още Янка Такева, шеф на СБУ. Според нея 13% от всички учащи напускат школото. 3% от тях поради социално-икономически причини, 6% - заради етнически проблеми, а 4% бягат в чужбина с родителите си. Голям процент преминавали в самостоятелна форма на обучение след 16-годишна възраст, защото не им се ходи на училище, признават от регионалните инспекторати на Министерство на образованието, младежта и науката.

За да намалее процентът на „отпадащите" от класните стаи, трябвало да се олекотят учебните планове и програми. Освен това за подобряване на ситуацията ще помогне целенасочената работа с проблемните деца и групи, както и по-добрата квалификация на учителите, категорични са специалистите.

С двойка в по-горен клас

Слабата оценка вече не е повод учениците да се притесняват, че няма да завършат. В по-горен клас ще се преминава и с двойка при добър общ успех (поне 4,00) и задължение проваленият изпит да се вземе в рамките на новата учебна година, припомня РЕПУБЛИКА.

Тази възможност се дава в проекта за закон за училищното и предучилищното образование.

Засега привилегировани са пети и шести клас, но и по-малките не са ощетени - за тях повтарянето се забранява, за да не се травмират, а до трети клас изобщо няма да се пишат цифрови оценки.

В 7-и клас обаче няма как условното преминаване да се приложи, тъй като следва гимназиален курс, но експертите обсъждат дали да не разпрострат революционната промяна и за гимназията. формите на обучение ще са редовна, задочна, вечерна, индивидуална, комбинирана и дис-. танционна - с учене по интернет. Външно оценяване ще има след 4-и, 7-и, 10-и и 12-и клас.

60 учители в бой за едно място

Учителската професия се оказва една от най-сигурните. Това се потвърждава от данните на образователното ведомство, според които по 50-60 души се борят за едно работно място. Най-голяма е битката за елитните

школа в столицата и по-големите градове. В същото време има сериозен недостиг на млади преподаватели. Едва 12 на сто от всички преподаватели са под 35 години. През тази учебна година регистрираните у нас учители са 67 ООО. От министерството обясняват, че началната заплата в сектора е 450 лева.

В момента най-търсени са учителите по езици, а най-трудно си намират работа преподавателите по математика, физика, химия и физкултура.

Пълнят списъците с нереални бройки

В някои от средните училища, поемащи деца от закрити или преструктурирани училища, са били записвани несъществуващи ученици, за да могат да се ползват повече средства. Това гласи част от доклада на Сметната палата за изпълнението на Националната програма „Оптимизация на училищната мрежа", изнесен в началото на месеца.

Според анализите най-сериозна част от средствата по програмата отивали за обезщетения на учители и персонал. Одитът посочва, че не е развита ефективна и оптимална мрежа от училища, отговаряща на интересите и способностите на учениците и на социално икономическия профил на съответния регион от страната. Това била и причината за отпадане на част от учениците от преструктурираните училища, тъй като по този начин не се осигурявала възможност на всяко дете и ученик да получава качествено образование.

Текст под снимка: Проектозакон за училищното и предучилищното образование решава проблемите на българския ученик.

в. Република