Бонусите на кризата
Приказката за неволята може да ни помогне и днес с поуката, че трудностите учат на находчивост, изобретателност и работливост ризата е това, което се случва с икономиката, когато човек си е имал някакви бизнес планове - и така може да се перифразира умозаключението на Джон Ленън за разминаванията на човешките и Божиите кроежи в живота. Този каприз на паричните потоци, кризата, засегна битието на бедните и благополучието на богатите по цял свят, отрази се и на най-високо, и на най-нискоквалифицирания, на работодателя и на работника, на стиснатия и широкопръстия. Уви, всеобщото й влияние не я превърна в някакъв обединител на хората в една държава, още по-малко пък на нациите в света. Затова пък много хора у нас се обединиха в представите си, че тя и само тя е виновна за кариерните им неблагополучия и материалните им затруднения.
Вярно е, че ние, трудовите персонажи от масовките, сме и най-масово прецаканите от кризата. Защото банките я избягнаха, вдигайки лихвите; монополи и корпоративни фирми правят картелни споразумения за изкуствено поддържане на високи цени; правителства я ползват като аргумент за неизпълнените си изборни обещания. "А какво да кажем ние, с гайдите?", както питаше Радичков. Ние можем да кажем "не" и да не взимаме кредит от банките, да свием разумно разходите си, да работим по-ефективно. А на следващи избори можем да оставим празни урните на управляващите. Но празният хладилник, гардероб и резервоар не мобилизират нашего брата, а го подтикват главно да се оплаква, да мрънка и обвинява - за това винаги имаме сили, енергия и богат арсенал от псувни.
Някои псхолози наричат оплакването /а и ругаенето!/ вид социална терапия. Така погледнато, то може да е и полезно. Но превърне ли се в стил на поведение, става деструктивно. Скоро слушах протестираща майка да се гневи, че като даде на детето си 2 лева за сандвич, само за закуски отивали сума ти пари на месец. Да, 50 лева са си бая пари и за хора с висока заплата. Но защо детето не отива в училище с домашен сандвич, който ще излезе на майка му поне наполовина по-евтино? Защото, чувам нейния отговор, другите деца ще му се смеят.
И, да му се не види, сигурно ще му се смеят, нищо че са деца, чиито родители също не са богаташи.
Незнайно защо и как се научихме
да се срамуваме от практичността, от здравите икономии и разумната пестеливост. И заменихме тези ценности с грандоманщина, парвенющина и други бедняшки комплекси. В своята знаменита книга "Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота" Дейл Карнеги споменава съвета, получен от Джулиъс Роузънуолд, президент на цветуща компания: "Ако ти поднесат лимон, направи си лимонада". Звучи вдъхновяващо просто, но познавам много хора, които ще се затруднят да го приложат дори буквално, само защото... не знаят как да си направят лимонадата. Преди месец видяхме едни телевизионни репортажи, когато заради снежните преспи колите за хляб не можеха да стигнат до някои планински села. Ситуацията беше представена за особено драматична - хората с часове седели в очакване на камиона. Селски хора, израснали с бабини питки и майчини колаци, се оказаха неспособни да си опекат в домашната фурна хляба. И бяха готови с часове да чакат, скръстили ръце, вместо да повикат неволята и да си го замесят с продукти, дето ги има във всеки дом -брашно, вода, сол.
Удивително е защо народ като нашия, създал тази възпитателна приказка за неволята, рядко се сеща за нейната мотивираща поука? /Един от вероятните отговори е, че най-новата ни история е богата с примери за лесния успех на случайно или нечестно забогатели хора, подложили на присмех каквато и да било трудова нравственост./
Не сия припомниха/или не искаха!/ и хиляди хора, заставени от промените след 1989-а да сменят професия, служебно положение, начин на живот, привилегии, социален статус. Един след друг затваряха врати институти и предприятия, изчезнаха професии, изместени от новите технологии, социалните реформи оставиха без постовете им началници, помръкна славата на всенародни любимци от киното, театъра, телевизията... Но тези, които положиха адекватни на ситуацията усилия за приспособяване към промените, за оцеляване, ако щете, бяха по-малко от другите. Нововъзникналите кафенета се напълниха с озлобени 40-50-годишни кибици, които погрешно бяха изчислили, че демократичните промени ще им носят западни доходи при социалистическо работене
Настана всеобщо разочарование, че от чучурите не потече мед и масло. Дойде бум на алкохолизма, после и на самоубийствата /от такава смърт си отидоха много родни таланти/.
В същите онези години моя позната, кадърен, но
съкратен от работа компютърен специалист, оцеляваше с плетене на блузи и пуловери, с които зареждаше първите частни магазинчета - грабеха се като топъл хляб. А докато тя плетеше денонощно, мъжът й, останал без института си научен работник, се наливаше до безпаметство, разбира се, с нейните пари. Инфарктът го покоси след две години запои и безделие, а тя, след като пуловерите спряха да вървят, започна да прави сладкиши и торти за ресторанти и партита. Междувременно се записа да учи английски, а след време специализира PR. Срещнах я наскоро - ценен и добре платен кадър в успешна фирма, жена със самочувствие, независима и равновесна, въпреки че е във възрастта на климактериума и живее като всички нас, в кризата. "Напротив, предизвикателствата на живота ме правят креативна", каза ми тя.
Съзидателен, идеен, изобретателен - това са определенията на креативността, но тя не би могла да се прояви, ако не е подгрявана от борбеност, работоспособност и акъл. Пак Дейл Карнеги беше казал, че не е най-важното да превърнеш в капитал печалбите си, защото това го може всеки глупак. "Истински важното е, пише той, да извлечеш печалба от загубите си. Това изисква интелект, в него се състои разликата между умния човек и глупака."
Може би такъв "прочит" трябва да направим на кризата, за да открием и нейните бонуси. Например, че тя може да ни предложи неочаквани възможности за себереализация и изява на дремещи дарби. За здравословнилишения. За възпиране на потребителския нагон, който ни кара да трупаме, икономиките - да свръхпроизвеждат, а планетата да изчерпва ресурсите и способността си да се самовъзстановява...
Дали пък необходимостта да постъпим тъкмо така не прави Божиите планове по-съвършени от нашите?
Текст под снимка: Много хора не успяха да се приспособят към промените и предпочетоха бавното затьване в оправдания, обвинения и алкохол.
Седмичен труд
Дипломатите ни на лов за инвестиции
Външният министър Николай Младенов впрегна посланиците да търсят нови пазари за държавата ни, а също и инвестиции. Те трябва да дадат своя принос за излизане от кризата, като работят за привличането на чуждестранни инвестиции у нас, обяви Младенов при годишната конференция на титулярите на мисиите ни зад граница . Дипломат №1 очерта шест основни приоритета пред родните дипломати, като най-важният от тях бе именно „приносът за икономическото и финансовото развитие на страната". За целта българските дипломати ще преминават и допълнителни обучения.
Министерството на финансите подготвя: Лихвена амнистия за данъци и осигуровки
Тримесечен прозорец с лихвена амнистия за просрочени данъци и осигуровки подготвя Министерството на финансите, съобщиха два източника на "Капитал Daily". Идеята е облекчението да важи и за фирми, и за граждани. Целта на държавата е да мотивира компаниите със затруднения заради кризата да се разплатят. В тримесечния гратисен период просрочените задължения ще могат да се внасят, а натрупаните лихви ще се опрощават. По сега действащото законодателство просрочените данъци (ако не са разсрочени от Националната агенция за приходите) се олихвяват с основния лихвен процент и наказателна добавка от 10 процентни пункта, а санкцията за забавените осигуровки е ОЛП плюс 20 пункта.
Финансовото министерство очаква основната част от събраните приходи да дойде от осигурителни вноски на фирми и самоосигуряващи се физически лица. Възможно е да се съберат и други данъчни задължения, но те ще имат много по-малък дял. Общата сума, която управляващите прогнозират да съберат като еднократен ефект за срока на амнистията, е около 30 млн. лв. Предложението още не е изцяло избистрено и затова има вариант да важи само за осигуровки.
Нормативно облекчението ще се въведе със специален закон или с промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Експерт, работещ по проекта, коментира, че този жест ще е еднократен и няма да се повтаря, но ще даде глътка въздух на фирмите, които в момента търсят начин да разсрочат плащанията си към бюджета. "Искаме дастимулираме светлата част на икономиката да уреди взаимоотношенията си с държавата", каза един от авторите на проекта.
Депутати от управляващата партия заявиха, че биха подкрепили мярката, макар и да не са запознати с подробности около законопроекта, който все още не е готов.
От Министерството на финансите не разполагат с прогноза какъв ще е размерът на лихвените приходи, от които държавата се отказва с предлаганата амнистия. Обяснението е, че не се знае кои точно длъжници ще се разплатят. Липсва и публично обявена статистика за просрочените задължения на частния сектор към държавата.
Идеята не е нова
Амнистия само за просрочените осигурителни задължения предложи през пролетта на 2010 г. социалният министър Тотю Младенов. Тогава кризата се усещаше най-отчетливо от частния сектор, а социалното министерство заяви, че невнесените осигуровки са достигнали 300 млн. лв. В началото на август 2010 г. правителството официално се отказа от тази идея заради опасения, че Европейската комисия може да разследва и санкционира България за предоставяне на непозволена държавна помощ. Тогава обаче се обмисляше лихвена амнистия само за неплатени осигуровки, а сегашната мярка ще обхване както осигуровките, така и всички останали данъци, събирани от държавата (т.е. без общинските).
Предложението възкръсна отново преди четири месеца. "Предложихме амнистия за просрочените задължения още миналия декември на срещата "Бизнесът и правителството", организирана от КРИБ. Идеята ни бе тази амнистия да обхване само социални и здравни осигурителни вноски. Както се уговорихме преди няколко дни с премиера, последваха срещи с министрите, в чиито ресори попадат нашите предложения", коментира Огнян Донев, който е председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).
Той обаче смята 3-месечния срок за твърде дълъг. "Ако една фирма не се организира да плати до 30-ия или 60-ия ден, едва ли ще е готова и на 180-ия", смята той. В същото време Донев призова мярката да се приложи колкото може по-бързо, защото в противен случай ще стимулира фирмите да бавят плащанията си към бюджета и да ги използват като безлихвен оборотен заем до обявяването на амнистията.
Той също не посочи параметри за това какви приходи може да се осигурят и какъв може да е размерът на опростените лихви.
Добре, но...
Бизнес организациите подкрепиха лихвената амнистия, но разкритикуваха управляващите за това, че са се забавили в приемането й. Според представителите на бизнеса, които "Капитал Daily" попита, ликвидността сред малките предприятия продължава да се свива.
Макар мярката да е закъсняла и ефектът да е по-малък, отколкото би бил през 2010, все пак ще е полезна. Освен че ще се увеличи събираемостта, ще се облекчат и предприятията, които ще могат да запазят работни места", коментира Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара.
По думите му държавата и общините също допринасят за натрупването на тези просрочени задължения, бавейки разплащанията си към частния сектор. По последни данни към края на септември 2011 г. забавените плащания по изпълнени обществени поръчки са за 457 млн. лв. От тях 255 млн. лв. са по вина на централната власт, и 202 млн. лв. - на общините.
Макроикономистьт и управляващ партньор в анализаторската компания Industry Watch Лъчезар Богданов определи мярката като частично решение на голям проблем". Винаги съм искал да се търсят системни решения и промени в политиката, включително реформи за подобряване на бизнес средата. Тази идея (лихвената амнистия — бел. авт.) е чудене как колата да бъде изтеглена от калта. За мен е важно този тип мерки да не изместват сериозните дебати за цялостния модел на фискална политика като равнище на ДДС и останалите данъци, реформиране на здравната и на пенсионната система", обясни той.
--
Алтернативата сега
Разсрочване
В момента фирмите и едноличните търговци могат да разсрочват задълженията си с разрешение от приходната администрация. За дългове до 100 хил. л8. решението се взима от териториалния директор на Националната агенция за приходите. До 300 хил. лв. думата има изпълнителният директор, а за задължения над 300 хил. лв. трябва разрешение на финансовия министър.
Условия за разсрочването е фирмата да бъде финансово здрава и затрудненията й да са с бременен характер. Затова в ДОПК са изброени коефициенти, които фирмата трябва да е покривала в последните две години. При разсрочване длъжникът плаща лихва в размер на основния лихвен процент и само за забавени осигуровки към нея се добавят 20 процентни пункта. Изключението е мярка за натиск срещу фирмите да осигуряват служителите си своевременно, вместо държавата да запълва хроничните дефицити в осигурителната система с допълнителни трансфери от републиканския бюджет.
Европа е на верен път за кризата, смятат 60% от българите
Най-важна задача за Брюксел е да помогне за нови работни места Повече от половината българи (60%) смятат, че Европейският съюз се движи в правилната посока за излизане от кризата, което е над 20 пункта над измереното средно ниво в ЕС (38%). Това показват данните от есенното издание на стандартния "Евробарометър" за 2011 г., разпространени вчера от пресслужбата на Европейската комисия. То е проведено малко след президентските и местните избори в България.
Негативните оценки сред българите са 7% или четири пъти по-малко от ЕС като цяло.
Общественото мнение в България традиционно изразява по-положителни от средните за ЕС оценки за евроинституциите.
Изследването отчита значително по-висок от средния за страната дял на одобрителните оценки за ЕС сред българите с висше образование (72%) и учещите (66%), сред жителите на големите градове (66%), както и самооценяващите социалния си статус като среден (67%) и над средния (90%).
Делът на негативните оценки за ЕС по отношение на кризата е по-висок сред българите с ниска степен на заинтересованост по политическите теми (12%), сред често изпитващите затруднения в покриването на сметките и разходите на домакинството си (10%).
За конкретните политики на ЕС и за стратегията „Европа 2020" мерките за повишаването на трудовата заетост са най-важният приоритет на ЕС за излизане от кризата според българите.
Съкращенията на работни места, повишените изисквания на работодателите при наемане на персонал са последици от кризата, които не подминаха нито България, нито повечето страни от общността. Стимулирането на по-природосъобразна икономика, конкурентоспособността на индустрията в ЕС и интеграцията на бедните и социално изолираните са трите европейски инициативи, получили равна оценка и второ място в класацията на българите по индикатора важност. 86% от анкетираните у нас им поставят оценка "важен".
Според 46% от запитаните пък по-устойчива система за социална закрила и пенсионна система и по-добър достъп до здравеопазването трябва да са основен приоритет на ЕС, когато става дума за борбата с бедността.
% от българите смятат, че реформите за по-лесно започване на бизнес трябва да са основна насока на действия на ЕС. Този приоритет е по-силно подкрепен от българите във възрастовите групи 15-24 и 40-54 г.. самонаетите, безработните, учещите. Подобряването на качеството на образованието е топприоритет според 45% от българите, а наемането на повече млади хора на работа е в отговорите на 40% от запитаните.
24 часа
Чуждите инвестиции се стопиха с 40 на сто
С над 40% намаляват преките чужди инвестиции в България за цялата изминала година спрямо 2010 г., сочат данните на БНБ. За 2011 година общият обем на чуждите инвестиции достига 1,06 млрд. лв., което е със 714 млн. лв. по-малко спрямо 2010 г., когато сумата е била 1,77 млрд. лв. Причината за сериозния спад се крие в дълговата криза, която мъчи цяла Европа и кара повечето инвеститори да съкращават разходите си. Заради финансовата стагнация в света инвестициите, дошли отвън, оформят 2,7% от БВП на България за 2011 г., докато година по-рано делът им е достигал близо 5%. 101 млн. евро от общата сума на инвестициите са дошли от приватизацията на тютюневия холдинг "Булгартабак". Най-сериозните преки чужди инвеститори през изминалата година са от Австрия (553,3 млн. евро), Холандия (331,2 млн. евро) и Русия (179,4 млн. евро).На фона на намаляващите чужди инвестиции парите, изпратени у нас от българи, живеещи постоянно зад граница , отчитат ръст от близо 2% на годишна база. Така за цялата 2011 година емигрантите са пратили на роднините си в България 773,7 млн. лв., или с 14,2 млн. лв. повече спрямо 2010 г., сочат данните на БНБ. Реалната сума вероятно е доста по-голяма и би могла да конкурира чужди инвестиции, тъй като статистиката отчита само паричните преводи, извършени чрез финансов посредник.
Мартин ЛЕКОВ, в. Стандарт
ВСЕ ПОВЕЧЕ БЪЛГАРИ се връщат от гурбет заради кризата
Тази тенденция може да ни радва, но едва ли ще трае дълго. При всички случаи българите, потърсили нов живот зад граница , ще направят всичко възможно да заминат пак. Практиката показва, че почти никой, който е вкусил от по-качествения живот в развитите страни, не се връща за постоянно в България. Причината е ясна - там работникът се цени, спазват се трудовите норми, парите са повече. А у нас понякога е трудно да попаднеш на коректен работодател. На родна почва дори и чуждите инвеститори се побългаряват и прилагат тарикатлъците на нашите бизнесмени. Така поставени нещата, изборът е лесен - отшуми ли кризата, завърналите се гурбетчии ще заминат отново.
За да ги задължим, трябва стандартът на живот в България да се повиши, а контролът дали работодателите спазват правата на служителите си да в железен.
Икономиката се крепи на емигрантски пари и еврофондове
Чуждите инвестиции се стопиха наполовина. Български фирми върнали 0.5 млрд. евро заеми в Германия и Англия
Чуждите инвестиции продължават да намаляват драстично, а икономиката ни все повече се крепи на усвояването на еврофондовете и на парите, които работещите в чужбина пращат на близките си или влагат в имоти, коли и бизнес в родината. Такава картина оформят статистиките на БНБ, НСИ и правителството.
За 11-те месеца на миналата година преките чуждестранни инвестиции у нас са едва 740 млн. евро - почти двойно по-малко в сравнение с януари-ноември 2010 г., сочат данните на БНБ, огласени вчера. 1/7 от тази сума се дължи на приватизацията на холдинга "Булгартабак". Прогнозата на кабинета, че през 2011 г. ще успее да привлече 1.9 млрд. евро задгранични капитали, очевидно е била съвсем несъстоятелна.
Средствата, които се полагат на България като член на ЕС, все повече засенчват чуждите инвестиции въпреки засечките с усвояването. Според последните данни на БНБ т.нар. текущи трансфери, към които се причисляват приходите от еврофондове и емигрантските пари, са достигнали 1.6 млрд. евро.
Преките чужди инвестиции са толкова малко, че вече са на път да останат и зад средствата, които емигрантите пращат в България. По данни на БНБ към края на октомври у нас са влезли 680 млн. евро емигрантски пари, а за цялата 2011 г. се очаква сумата да надмине 760 млн. евро - близо до резултата за 2010 г. При това тази статистика не обхваща неофициалните трансфери - необявените пари, които гастарбайтерите изпращат "на ръка" по приятели и познати в родината.
Според икономиста Красен Станчев трансферите на емигрантите към България са съществена част от икономиката - те движат около 10% от пазара на недвижими имоти и динамиката на жилищното строителство. "Тези преводи са равни на около 80% от всички трансфери от централния бюджет към НОИ и около 60% от разходите на бюджета за образование", изчисли неотдавна експертът.
Според бизнеса и икономистите обаче нищо не може да замени чуждестранните инвестиции като двигател за икономиката и за доходите. Според шефа на БСК Божидар Данев правителството смята, че ударното усвояване на еврофондовете ще спаси България от кризата, но тези средства са недостатъчни, а и голям процент от тях не създават нови работни места и модерна икономика. "Правителството се хвали, че България е остров на финансова стабилност и данъчен рай, но инвеститорите очевидно търсят и други "екстри". Докато политиците не вземат реални решения за подобряване на бизнес средата, няма да има и увеличение на инвестициите", смята Данев.
Българската агенция за инвестиции тази година започва световно турне за привличане на вниманието на чужди компании към България, което ще обхване Германия, Франция, Австрия, Русия, САЩ, Китай, Япония, Катар, ОАЕ и др. Роуд шоуто ще продължи и през 2013 г. Само с реклама обаче не става, необходими са и реформи.
От години анкети сред бизнеса показват кои са слабостите на страната ни - корупция, диктатура на чиновника с огромни такси и дълъг списък с лицензи и разрешителни, недостиг на подготвени работници, дефекти в правораздаването, чести законодателни промени и като цяло - непредвидимост. А напоследък лично българският премиер си позволява да дели инвеститорите на добри и лоши, наши и чужди, желани и нежелани, което определено не е политика на гостоприемство. Всичко това обяснява защо капиталите, които търсят добри пристанища в кризата, подминават България.
ПОСОКИ
Доколкото ги има, най-много преки чужди инвестиции (ПЧИ) - 327.3 млн. евро, са влезли у нас от Австрия. На второ място е Холандия с принос от 313.1 млн. евро, а трета е Русия със 168.1 млн. евро, показват данните на БНБ.
На фона на общия срив прави впечатление, че инвестициите на чужденци в български имоти растат. За 11-те месеца на 2011 г. те са 224.5 млн. евро - с 20 милиона повече в сравнение с предната година, и представляват над 1/3 от всички вложения. По данни на НСИ основни инвеститори в апартаменти, имоти и офиси у нас напоследък са руснаците.
Сумата на чуждите инвестиции щеше да е по-впечатляваща, ако не беше тенденцията на изтичане на капитали, наблюдавана трайно през последните месеци. Понятието ПЧИ включва както инвестиции в дялове и акции и реинвестиране на печалбата, така и "друг капитал" - основно кредити от чужбина за фирми у нас. Именно по втората линия стотици милиони евро са напуснали страната миналата година. За 11-те месеца на 2011 г. български компании са погасили близо 0.5 млрд. евро задължения само към партньори и "майки" в Германия и Великобритания.
Емигрант: Ако си намеря работа в България, връщам се
Излезе, че както мога да живея там, мога и в България, нищо че у нас заплатите са по-малки, но пък голяма част от цените са по-ниски.”
Тони е сред хилядите българи, които отиват в чужбина уж на кратък гурбет, а остават там задълго. Идват си от време на време около големите празници и отново поемат емигрантския си път.
50-годишният мъж е от поколението, което промените у нас завариха на по 28-30 г. Завършва механотехникум във Враца, а след това и Техническия университет като инженер по студена обработка на металите. През 1990 г. започва работа в мездренския завод “Старт”.
“Работех като инженер с новатори, които се опитваха да приложат американски технологии за двигателите “Перкинс” и отливането на специални валове за тях, - спомня си Костадинов. - Там обаче нямах перспектива за развитие, водех се за началник-цех, но нямах в него нито един работник. Всичко правех сам, а когато нямаше работа, си клатех краката. Заплатата ми беше 75 лв. на месец.”
Като много хора Тони създава фирма, която отначало се занимава с търговия на желязо, след това с барове и други заведения. По същото време майка му Олга и баща му Тодор остават без работа и той прави заведение и хранителен магазин в родното им с. Мраморен.
“Открих и във Враца магазин. Кризата през 1996 г. ме принуди да се откажа и започнах работа в мебелна фирма. Там постепенно станах началник цех на алуминиева и ПВЦ дограма. Помня, че направихме цялата дограма за един от магазините на известен хипермаркет. Оттам напуснах, защото нямах перспектива.”
През 1998 г. майка му Олга като бивша медицинска сестра отива в Испания да се грижи за една възрастна жена след операция.
Опитите на Тони да си намери работа във Враца или другаде остават без успех и в началото на 2000 г. отива във Валядолид при майка си. За месец научил испанския толкова, че можел сам да се представя пред работодатели.
“Отначало живеех в приюти, - спомня си Тони. - Хранех се в социални столове. Там за социално слабите и безработните се грижат Червеният кръст, обществени организации и католическата църква.
Имах възможност да се къпя, даваха ни дрехи втора употреба, самобръсначки, принадлежности.”
Само 2 месеца след като отива във Валядолид, врачанският инженер намира работа във фирма за монтаж на камини. В нея работи 3 месеца. Трудностите обаче са почти непреодолими, защото в Испания не признават дипломите на нашето образование.
Тони разбира, че трябва да започне първо работа като стругар или фрезист, да чака да го оценят и тогава да получи някаква техническа или инженерна работа.
“Широко рекламираната демокрация и толерантност на Испания нямат нищо общо с действителността, - убеден е Тони. - Местните се отнасят добре към французи, германци, англичани и хората от Латинска Америка, бившите колонии на Испания, защото говорят испански. Ако си българин или румънец, ти обръщат гръб.”
Работел няколко месеца като фрезист в една фирма. Като грамотен инженер там правел цифровите програми на машините, въвеждал нови технологии за обработката на детайлите.
“Собственикът на фирмата обаче се опита да ми смъкне заплатата, защото съм работел на по-малка машина от колегата ми испанец, допълва Тони. - Това бе противозаконно, но не ми се разправяше и се преместих в друга фирма. Можех да работя с такива машини отлично и ме наеха веднага.”
Тогава заплатата на Тони става 1500 евро и той успява да си купи апартамент на изплащане. По същото време се сприятелява с перуанка. Заживяват на семейни начала, но се разделят. Имат дъщеря - Аринне, която е на 8 г.
“В тази фирма във Валядолид се задържах 9 г. и стигнах до 25 000 евро годишна заплата. Бях сред най-добрите специалисти и вършех инженерна работа с най-новите технологии. През 2009 г. обаче настъпи кризата в Испания, фирмата започна да губи. Бях първият, когото освободиха от работа, въпреки че бях с най-дълъг стаж и най-добър опит. Но съм чужденец.”
Преди да са се стопили съвсем малките му спестявания, Костадинов решава да направи своя фирма.
“В Испания във всяка област има организация за регионално развитие, която одобрява и финансира част от различни проекти, - разказва Тони. - Представих свой проект за създаване на фирма за производство на ПВЦ и алуминиева дограма.
Отне ми месеци да подготвя всички изчисления и документация. За да се реализира проектът, бяха необходими 100 000 евро. От организацията можеха да ме финансират с 30 000, давани от ЕС. Другите средства можех да взема като кредит от банка, но само ако проектът бъде одобрен.”
Докато е без работа и чака вест за проекта си, Тони има възможност да се среща по-често със сънародници в Испания.
“Във Валядолид и околностите му по едно време имаше 7-8 хил. българи, - твърди Тони.- Имаше цели махали от врачанските села, които вкупом се бяха преселили. Повечето от тях работят на полето и в животновъдните ферми.
Но сега от цялата колония сигурно са останали около 5000 души. Има 2 български фондации за подмогане на емигрантите, организират училище за децата, но всичко е на доброволни начала. България финансира фондациите много слабо, най-много да се пратят учебници и различни материали. Българската общност има свой танцов състав, който се представя на празници.”
По закон трябвало да отговорят на Костадинов до 3 месеца дали проектът му е приет и как ще се финансира, ако са одобрили предложенията му.
От съвета за регионално развитие обаче му отговарят след многократни запитвания, че проектът му е изгубен. Тони знае, че това е просто невъзможно.
“По това време във Валядолид от 14 фирми за механична обработка на детайли останаха 5. Накрая с много зор в началото на 2011 г. си намерих работа в голяма фирма, която се занимава с поддръжката на завода за производство на двигатели на “Рено”.
Преди тръгването си към Испания след празниците Тони споделя, че редовно следи новините от България с надеждата, че нещата у нас ще се подобрят и отново ще има достатъчно работа за предприемчиви.
в. 24 часа
ДЪРЖАВНАТА СУБСИДИЯ И БЮДЖЕТЪТ В ПОЛЗА НА НАРОДА!
ДЪРЖАВНАТА СУБСИДИЯ И БЮДЖЕТЪТ В ПОЛЗА НА НАРОДА!
ПП „Другата България” към партиите, облагодетелствани от Държавния бюджет.
В навечерието на предстоящата втора финансова криза, все още неизлезли от първата, българските политици са длъжни да вземат съдбоносни решения. Последствията за бизнеса и обикновените хора са фатални, а в някои случаи и печални.
Тук и сега е моментът политическите партии да покажат своята съпричастност към нерадостната икономическа съдба на българския народ.
ПП „Другата България” апелира към всички парламентарно представени партии, да се откажат от държавната субсидия.
Тук става дума за немалката сума от над сто милиона лева до парламентарните избори.
Политиците са избрани от народа, а партиите – да обслужват народните интереси!
Ако народът е зле, защо партиите да са добре?!
Ако народът тъне в немотия, защо партиите да живеят в разкош?!
Ако народът ще затяга колани, то и политиците трябва да направят това!
Уважаеми Дами и Господа Политици,
Покажете че сте част от българския народ, а не самоопределила се като политически елит класа!
Политиката е идеология, а не пари, и ако идеологията е правилна, тя и без пари би оцеляла.
Уважаеми Политици,
Надяваме се, че всички Вие вярвате в правотата на Вашите партийни идеи и бихте могли да предоставите държавната субсидия на тези, които имат реалната нужда от нея!
Реклама
