Отрицателното ни търговско салдо надхвърля $4,6 млрд.

Руската инвестиционна банка "ВТБ Капитал" се е договорила за покупката на телекомуникационната компания "Виваком", съобщи електронното издание Lenta.ru. Това е втората голяма сделка на банката за последната година след придобиването на "Булгартабак", напомня медията.

Навлизането на руските компании на българския пазар става по-осезаемо за разлика от осъществяването на междудържавни проекти. По някои информации "ВТБ Капитал" е предложила 850 млн. евро за 94% от телекома. В последно време се наблюдава увеличение на стокообмена между Русия и България, като за 11-те месеца на миналата година скокът е 40%, а общият обмен възлиза на близо $6 млрд. Зад тези данни обаче се крие сериозен и траен дисбаланс във външната търговия на България с негативно салдо от над $4,6 млрд. Причините за растежа на взаимния обмен според изданието се дължат отчасти на руските инвестиции.

Още преди десетина години руски фирми и граждани започнаха да купуват недвижимост в нашата страна, привлечени от сравнително ниските цени. През 2009 г.

България е била на първо място сред чуждите държави, предпочетени от руснаци за придобиване на имоти. Спадът на цените на терените и строителството поради кризата също разширява възможностите за инвестиции. Изданието цитира примера на компанията "Патеро девелопмент", която проектира изграждането на голям търговски център в София на стойност над $100 млн.

Над 4600 са фирмите с руско участие у нас, което ги нарежда на второ място след турските. Най-голям досега инвеститор беше "ЛУКойл" с придобиването на рафинерията в Бургас и верига бензиностанции. "ВТБ Капитал" е дъщерна на държавната "Внешторгбанк", където Федералната агенция за управление на държавната собственост притежава около 75%. Руската инвестиционна банка стана неотдавна собственик на 80% от "Булгартабак" срещу 100 млн. евро. Като основен спонсор на футболния клуб "Левски" тя ще плаща около 1,5 млн. евро, което според Lenta.ru са "съвсем прилични пари за неособено богатия български футбол".

През миналата година Русия остава трета по обем на инвестициите в България след Нидерландия  и Австрия  с  общ обем от 90 млн. евро. Това изчисление се прави въз основа на факта, че част от вложенията идват от трети страни, в т.ч. и Швейцария. Медията напомня, че инвестициите на "ЛУКойл" влизат именно оттам. Малцина знаят, че търговията с петрол и петролни продукти на компанията извън Русия и нейните дъщерни дружества в чужбина се извършва от нейната дъщерна фирматрейдър Litasco, регистрирана в Женева. До 2010 г. неин генерален директор бе Гати Ал Джебури (бивш български зам.-министър на финансите, сега изпълнителен директор в LUKOIL Mid-East Ltd).

За нарастващия интерес на руските инвеститори към България способства близостта не само в географско измерение, но и в сферата на културните връзки, историята и общуването. Изданието обаче отбелязва проблемите, съпътстващи големите проекти в областта на енергетиката - отказът на България да участва в петролопровода "Бургас-Александруполис" и фактическото замразяване на проекта за строителство на атомната централа "Белене". Според автора "Атомстройзкспорт" вече е поискал неустойка, но българските им колеги отлагат отговора. Все още продължава сътрудничеството по работата над проекта за газопровода "Южен поток". Но докато строителството не започне, не бива да се правят каквито и да било изводи - както практиката показва, София може още десет пъти да премисли, твърди авторът.

Причините за неуспехите в междудържавното партньорство са свързани с голямата политика и националните интереси. Против покупката на хотели, бензиностанции и активи в други сфери никой не протестира, тъй като създават нови работни места и не водят до трудности в политическите отношения. При стратегически проекти от интернационално значение, каквито са енергийните, в играта се включват други сили. Не е тайна, че усилването на позициите на Русия в енергетиката поражда недоволство в ЕС, където България членува. Подобни проблеми създава и реализацията на АЕЦ "Белене, тъй като настроенията в Европа не са в полза на изграждането на нови атомни мощности. Изданието отбелязва, че България не изпитва "комплекс" спрямо Русия подобно на Полша и Чехия, но все пак позицията на властите не може да се сравни с "напълно приятелските отношения" на всяко сръбско правителство. Негативните спомени за комунистическото управление се запазват в част от българския политически елит и затова към проектите, засилващи рязко влиянието на Москва в страната, ще се гледа с известно опасение в обозримо бъдеще - прогнозира изданието.

в. Земя

Емигрантите все повече се утвърждават като основен източник на средства за икономиката у нас. За цялата 2011 г. българите, живеещи в чужбина , са изпратили в родината 773.9 млн. евро, показват данни на БНБ. Това е ръст от близо 1.9% спрямо 2010 г., когато върнатите пари са били 756.6 млн. евро. Възможно е сумата за 2011 г. да е и по-голяма, тъй като БНБ отчита само преводите по банков път, а немалко средства влизат у нас в брой или под формата на стоки.

Само през декември 2011 г. емигрантските пари са били 59.8 млн. евро, като се увеличават с 5 млн. евро в сравнение с ноември, сочат данните на БНБ. Освен в последния месец през изминалата година изпращаните средства са падали под 60 млн. евро само през януари (57.1 млн. евро), август (58.2 млн. евро) и ноември (54.8 млн. евро). Най-високи стойности пък са отбелязани през май (77.4 млн. евро) и март (71.3 млн. евро).

Данните потвърждават ролята на емигрантските пари като ключова за икономическото развитие. Все пак се оказва, че не са се сбъднали прогнозите на редица експерти, според които изпращаните от българи зад граница суми ще надминат чуждестранните инвестиции. Според данните на БНБ през 2011 г. у нас са вложени 1.064 млрд. евро чужди средства.

Чуждите инвестиции се стопиха наполовина. Български фирми върнали 0.5 млрд. евро заеми в Германия и Англия

Чуждите инвестиции продължават да намаляват драстично, а икономиката ни все повече се крепи на усвояването на еврофондовете и на парите, които работещите в чужбина пращат на близките си или влагат в имоти, коли и бизнес в родината. Такава картина оформят статистиките на БНБ, НСИ и правителството.

За 11-те месеца на миналата година преките чуждестранни инвестиции у нас са едва 740 млн. евро - почти двойно по-малко в сравнение с януари-ноември 2010 г., сочат данните на БНБ, огласени вчера. 1/7 от тази сума се дължи на приватизацията на холдинга "Булгартабак". Прогнозата на кабинета, че през 2011 г. ще успее да привлече 1.9 млрд. евро задгранични капитали, очевидно е била съвсем несъстоятелна.

Средствата, които се полагат на България като член на ЕС, все повече засенчват чуждите инвестиции въпреки засечките с усвояването. Според последните данни на БНБ т.нар. текущи трансфери, към които се причисляват приходите от еврофондове и емигрантските пари, са достигнали 1.6 млрд. евро.

Преките чужди инвестиции са толкова малко, че вече са на път да останат и зад средствата, които емигрантите пращат в България. По данни на БНБ към края на октомври у нас са влезли 680 млн. евро емигрантски пари, а за цялата 2011 г. се очаква сумата да надмине 760 млн. евро - близо до резултата за 2010 г. При това тази статистика не обхваща неофициалните трансфери - необявените пари, които гастарбайтерите изпращат "на ръка" по приятели и познати в родината.

Според икономиста Красен Станчев трансферите на емигрантите към България са съществена част от икономиката - те движат около 10% от пазара на недвижими имоти и динамиката на жилищното строителство. "Тези преводи са равни на около 80% от всички трансфери от централния бюджет към НОИ и около 60% от разходите на бюджета за образование", изчисли неотдавна експертът.

Според бизнеса и икономистите обаче нищо не може да замени чуждестранните инвестиции като двигател за икономиката и за доходите. Според шефа на БСК Божидар Данев правителството смята, че ударното усвояване на еврофондовете ще спаси България от кризата, но тези средства са недостатъчни, а и голям процент от тях не създават нови работни места и модерна икономика. "Правителството се хвали, че България е остров на финансова стабилност и данъчен рай, но инвеститорите очевидно търсят и други "екстри". Докато политиците не вземат реални решения за подобряване на бизнес средата, няма да има и увеличение на инвестициите", смята Данев.

Българската агенция за инвестиции тази година започва световно турне за привличане на вниманието на чужди компании към България, което ще обхване Германия, Франция, Австрия, Русия, САЩ, Китай, Япония, Катар, ОАЕ и др. Роуд шоуто ще продължи и през 2013 г. Само с реклама обаче не става, необходими са и реформи.

От години анкети сред бизнеса показват кои са слабостите на страната ни - корупция, диктатура на чиновника с огромни такси и дълъг списък с лицензи и разрешителни, недостиг на подготвени работници, дефекти в правораздаването, чести законодателни промени и като цяло - непредвидимост. А напоследък лично българският премиер си позволява да дели инвеститорите на добри и лоши, наши и чужди, желани и нежелани, което определено не е политика на гостоприемство. Всичко това обяснява защо капиталите, които търсят добри пристанища в кризата, подминават България.

ПОСОКИ

Доколкото ги има, най-много преки чужди инвестиции (ПЧИ) - 327.3 млн. евро, са влезли у нас от Австрия. На второ място е Холандия с принос от 313.1 млн. евро, а трета е Русия със 168.1 млн. евро, показват данните на БНБ.

На фона на общия срив прави впечатление, че инвестициите на чужденци в български имоти растат. За 11-те месеца на 2011 г. те са 224.5 млн. евро - с 20 милиона повече в сравнение с предната година, и представляват над 1/3 от всички вложения. По данни на НСИ основни инвеститори в апартаменти, имоти и офиси у нас напоследък са руснаците.

Сумата на чуждите инвестиции щеше да е по-впечатляваща, ако не беше тенденцията на изтичане на капитали, наблюдавана трайно през последните месеци. Понятието ПЧИ включва както инвестиции в дялове и акции и реинвестиране на печалбата, така и "друг капитал" - основно кредити от чужбина за фирми у нас. Именно по втората линия стотици милиони евро са напуснали страната миналата година. За 11-те месеца на 2011 г. български компании са погасили близо 0.5 млрд. евро задължения само към партньори и "майки" в Германия и Великобритания.