Европа ще отвори наказателна процедура срещу България за нехуманното отглеждане на българските кокошки. А какво да кажат българите, живеещи в чужбина?  Българската държава ги третира като тъмнокожи по времето на апартейда в ЮАР.С различен статут и с по-малко права от съгражданите в родината. Ако правата на кокошките в Лонодон ще са равни на тези от Лом, то какво да кажем за равноправието между европейски българи и български българи, ако въобще може да има такова понятие.

Съгласно Лисабонския договор има европейски граждани от различна националност.

Уважаеми парламентаристи, трябва ли всеки път гражданите да плащат за недоизпипани закони от вас. Съвсем наскоро си платихме наказателния масраф, за това че не разрешавахме европейски граждани да бъдат нотариуси. Сега пък ще си платим, заради нехуманното отглеждане на кокошките във фермите.

Скоро ще трябва да платим, заради нехуманното или по-скоро дискриминационното отошение към българската емиграция. Само дето сметката я плащат, тези които ни са яли, ни са пили, нито в парламента са се веселили. Плащат я обикновените български хора, които едва свързват двата края, между мизерията и оцеляването – физическо и духовно.

Както е казал другаря Сталин „Има кокошка – има проблем, няма кокошка – няма проблем”!!!Ако кокшките можем да изядем и с това се приключват проблемите, то близо три милиона българи, живеещи в чужбина -  няма как да отстраним.

Само дето кокошките снасят яйца, а пък емиграцията праща пари. Ако няма кокошки – няма яйца, ако няма емиграция  т.е хората от другата България – няма да я има и тази България.
Като спрат парите от чужбина, нашата  България комай се спомина!

“Ако си намеря подходяща и добре платена работа, веднага се връщам в България, - казва Тони Костадинов от Враца. - Кризата се отрази жестоко и на Испания. Преди можеше от заплатата си да спестяваш, да плащаш вноски по кредити и да заделяш за близките си в България. Вече не е така.

Излезе, че както мога да живея там, мога и в България, нищо че у нас заплатите са по-малки, но пък голяма част от цените са по-ниски.”

Тони е сред хилядите българи, които отиват в чужбина уж на кратък гурбет, а остават там задълго. Идват си от време на време около големите празници и отново поемат емигрантския си път.

50-годишният мъж е от поколението, което промените у нас завариха на по 28-30 г. Завършва механотехникум във Враца, а след това и Техническия университет като инженер по студена обработка на металите. През 1990 г. започва работа в мездренския завод “Старт”.

“Работех като инженер с новатори, които се опитваха да приложат американски технологии за двигателите “Перкинс” и отливането на специални валове за тях, - спомня си Костадинов. - Там обаче нямах перспектива за развитие, водех се за началник-цех, но нямах в него нито един работник. Всичко правех сам, а когато нямаше работа, си клатех краката. Заплатата ми беше 75 лв. на месец.”

Като много хора Тони създава фирма, която отначало се занимава с търговия на желязо, след това с барове и други заведения. По същото време майка му Олга и баща му Тодор остават без работа и той прави заведение и хранителен магазин в родното им с. Мраморен.

“Открих и във Враца магазин. Кризата през 1996 г. ме принуди да се откажа и започнах работа в мебелна фирма. Там постепенно станах началник цех на алуминиева и ПВЦ дограма. Помня, че направихме цялата дограма за един от магазините на известен хипермаркет. Оттам напуснах, защото нямах перспектива.”

През 1998 г. майка му Олга като бивша медицинска сестра отива в Испания да се грижи за една възрастна жена след операция.

Опитите на Тони да си намери работа във Враца или другаде остават без успех и в началото на 2000 г. отива във Валядолид при майка си. За месец научил испанския толкова, че можел сам да се представя пред работодатели.

“Отначало живеех в приюти, - спомня си Тони. - Хранех се в социални столове. Там за социално слабите и безработните се грижат Червеният кръст, обществени организации и католическата църква.

Имах възможност да се къпя, даваха ни дрехи втора употреба, самобръсначки, принадлежности.”

Само 2 месеца след като отива във Валядолид, врачанският инженер намира работа във фирма за монтаж на камини. В нея работи 3 месеца. Трудностите обаче са почти непреодолими, защото в Испания не признават дипломите на нашето образование.

Тони разбира, че трябва да започне първо работа като стругар или фрезист, да чака да го оценят и тогава да получи някаква техническа или инженерна работа.

“Широко рекламираната демокрация и толерантност на Испания нямат нищо общо с действителността, - убеден е Тони. - Местните се отнасят добре към французи, германци, англичани и хората от Латинска Америка, бившите колонии на Испания, защото говорят испански. Ако си българин или румънец, ти обръщат гръб.”

Работел няколко месеца като фрезист в една фирма. Като грамотен инженер там правел цифровите програми на машините, въвеждал нови технологии за обработката на детайлите.

“Собственикът на фирмата обаче се опита да ми смъкне заплатата, защото съм работел на по-малка машина от колегата ми испанец, допълва Тони. - Това бе противозаконно, но не ми се разправяше и се преместих в друга фирма. Можех да работя с такива машини отлично и ме наеха веднага.”

Тогава заплатата на Тони става 1500 евро и той успява да си купи апартамент на изплащане. По същото време се сприятелява с перуанка. Заживяват на семейни начала, но се разделят. Имат дъщеря - Аринне, която е на 8 г.

“В тази фирма във Валядолид се задържах 9 г. и стигнах до 25 000 евро годишна заплата. Бях сред най-добрите специалисти и вършех инженерна работа с най-новите технологии. През 2009 г. обаче настъпи кризата в Испания, фирмата започна да губи. Бях първият, когото освободиха от работа, въпреки че бях с най-дълъг стаж и най-добър опит. Но съм чужденец.”

Преди да са се стопили съвсем малките му спестявания, Костадинов решава да направи своя фирма.

“В Испания във всяка област има организация за регионално развитие, която одобрява и финансира част от различни проекти, - разказва Тони. - Представих свой проект за създаване на фирма за производство на ПВЦ и алуминиева дограма.

Отне ми месеци да подготвя всички изчисления и документация. За да се реализира проектът, бяха необходими 100 000 евро. От организацията можеха да ме финансират с 30 000, давани от ЕС. Другите средства можех да взема като кредит от банка, но само ако проектът бъде одобрен.”

Докато е без работа и чака вест за проекта си, Тони има възможност да се среща по-често със сънародници в Испания.

“Във Валядолид и околностите му по едно време имаше 7-8 хил. българи, - твърди Тони.- Имаше цели махали от врачанските села, които вкупом се бяха преселили. Повечето от тях работят на полето и в животновъдните ферми.

Но сега от цялата колония сигурно са останали около 5000 души. Има 2 български фондации за подмогане на емигрантите, организират училище за децата, но всичко е на доброволни начала. България финансира фондациите много слабо, най-много да се пратят учебници и различни материали. Българската общност има свой танцов състав, който се представя на празници.”

По закон трябвало да отговорят на Костадинов до 3 месеца дали проектът му е приет и как ще се финансира, ако са одобрили предложенията му.

От съвета за регионално развитие обаче му отговарят след многократни запитвания, че проектът му е изгубен. Тони знае, че това е просто невъзможно.

“По това време във Валядолид от 14 фирми за механична обработка на детайли останаха 5. Накрая с много зор в началото на 2011 г. си намерих работа в голяма фирма, която се занимава с поддръжката на завода за производство на двигатели на “Рено”.

Преди тръгването си към Испания след празниците Тони споделя, че редовно следи новините от България с надеждата, че нещата у нас ще се подобрят и отново ще има достатъчно работа за предприемчиви.

в. 24 часа

Днес 10.01.2012г. ПП „Другата България” внесе официално писмо до Омбудсмана на Р България, с искане, в рамките на неговата компетентност и в качеството му на обществен защитник, да сезира Министерски съвет, да предизвика промяна в чл.65 , ал.1 от Конституцията на България, с което да се премахне забраната на български граждани с двойно гражданство да бъдат избирани за народни представители и по този начин да бъдат лишавани от възможността да участват активно в политическите процеси в страната.

На проведената среща при Омбудсмана на Р България на 14 декември 2011 година, в която взеха участие представители на парламентарно представените политически партии в страната и институции, ангажирани с проблемите на българите живеещи зад граница, всички участници, включително и представители на ПП” Другата България”, бяха единодушни, че текста на чл.65, ал.1 от Конституцията е твърде остарял и се нуждае от промени.

До момента нито една институция не е предприела действия в тази насока, затова ПП „Другата България”, като единствен защитник на правата на емигрантите, призовава към конкретни ангажименти по казуса.

Припомняме, че ПП” Другата България” сезира на 6-ти януари, тази година, с искова молба Административния съд, гр. София, с цел да се покаже нуждата от промени в законодателството, което да изравни статута при участие в изборите на българи с двойно гражданство и тези български граждани, които имат постоянно пребиваване в страната.

Утре 11.01.2012г. юристите на ПП „Другата България” ще внесат и искане до ВСС на Р България, заведеното дело под №365/06.01.2012г. в АССГ, София да бъде поставено под особен надзор, тъй като предмета на делото представлява голям обществен интерес и засяга близо 1,5 млн. български граждани, имащи двойно гражданство или поставени в неравностойно положение като избиратели.

Партия “Другата България” внесе иск за 240 лв. срещу парламента в Софийския административен съд.

От организацията на българските емигранти твърдят, че има несъответствие между българските закони и Лисабонския договор, в резултат на което европейските граждани и българите с двойно глажданство са лишени от пасивно избирателно право. Например президент, кметове и депутати могат да са само български граждани, които нямат друго поданство. “По силата на Лисабонския договор ние всички сме с двойно гражданство, защото имаме и европейско”, каза лидерът на “Другата България” Божидар Томалевски. От партията напомнят, че за да гласуват, българите в чужбина трябва да подадат заявления, които са основание за откриване на избирателна секция. “Избирателното право не се свежда до брой избиратели за откриване на секция” , възмущава се Божидар Томалевски.

Адресат на иска е парламентът, защото само той може да оправи тези несъответствия.

Ако парламентът бъде осъден, всеки депутат символично ще преведе по 1 лев на ищеца. Партията се обърнала към административния съд, защото няма право да сезира Конституционния. От “Другата България” обръщат внимание и на това, че съгражданите ни зад граница не могат да дадат вота си по интернет или по пощата - възможност, съществуваща в много от останалите страни от Европейския съюз. Депутати юристи обаче са скептични, че аргументите ще бъдат зачетени. Екатерина Михайлова (ДСБ) и Янаки Стоилов (БСП) предвиждат, че искът ще бъде отхвърлен, защото парламентът не може да бъде ответник по административни искове. Административните съдилища се произнасят по актове на изпълнителната власт. Според тях мотивите на “Другата България” са основателни, но трябва да бъдат отнесени или до Конституционния съд, или до Съда на европейските общности в Люксембург. Михайлова коментира с усмивка думите на Томалевски, че партията му няма право да сезира КС. “Този проблем го имат много, не само те”, каза тя, имайки предвид, че депутатите от десницата са само 14, а за жалба до КС трябват 48.

Репортер на “Труд” потърси за коментар депутати от ГЕРБ - Анастас Анастасов, Искра Фидосова и Тодор Димитров, но те не отговаряха на мобилните си телефони.

в. Труд