Над половината от висшистите, дипломирали се през последните 5 години в България, работят на позиции, които не изискват висше образование. Безработицата е най-висока сред завършилите специалности в аграрния или туристическия сектор - между 5% и 7%.

Новоизлюпените инженери по информационни технологии обаче се търсят от бизнеса като топъл хляб. Сред тези специалисти почти няма такъв, който да не си е намерил работа. Заради ниското заплащане у нас всеки втори, завършил медицина, заминава за чужбина . Тази картина очерта изследване на института „Отворено общество", представено на конференция за връзката между образованието и бизнеса вчера. За близо 57% от младите дипломата е само за престиж, коментира просветният министър Сергей Игнатов.

Най-високи заплати получават завършилите специалисти по информационни технологии, което се дължи на голямата конкуренция за кадри в бързо развиващия се сектор. Според асоциацията на софтуерните компании, ако бизнесът продължава да нараства със същото темпо, след 3 г. ще има нужда от 3 пъти повече софтуерни специалисти, отколкото в момента.

Данните на „Отворено общество" показват, че най-зле платени са завършилите специалности в аграрния бранш и туризма. Обяснение за това обаче е и високият дял на сивата икономика в тези сектори. През последните 5 г. 226 000 души са завършили университет в България. Всеки четвърти от тях нито работи, нито се е записал на трудовата борса. Безработицата сред младите висшисти е малко под 4%. Около 70% от младежите са заети в официалната икономика в страната. Останалите или напускат страната, или работят в сивия сектор.

в. Труд

Младежката безработица става потомствена. Такава тенденция отчита изследване за липсата на работа сред българите на възраст между 15 и 29 г., представено вчера в Народното събрание. Става дума за безработни млади хора, които произхождат от семейства на безработни и самите вече са родители.

Като причина за новата тенденция, която обхваща 3,3% от младежите, се посочват бедността, отпадането от училище и свързаната с липсата на образование невъзможност за започване на работа. Друга тревожна тенденция е консолидирането на безработицата – т.е. и близките на безработните също скоро отиват на трудовата борса.

По данни от изследването, което е проведено в периода 27 януари - 17 февруари, всеки шести безработен младеж никога не е бил назначаван, а близо половината търсят вакантна позиция вече повече от година. Отговорите в проучването показват, че средната продължителност на безработицата сред българите на възраст между 15 и 27 г. е 14 месеца.

Над 90 хиляди млади безработни имат намерение да напуснат България още тази година в търсене на работа зад граница , показват още данните.

Изследването отчита, че 30% от хората до 29 г. са без работа, като те са все по-високообразовани и жители на градовете.

Фирмаджии затварят цехове и бягат като бачкатори в чужбина

Майстори на дограма се пробват във Финландия, сладкарите отиват в Германия.

Дребни търговци и занаятчии са новото попълнение в армията на безработните, показват данните на статистиката. И докато доскоро зад граница бягаха нискоквалифицирани българи или специалисти, на които се признава дипломата, сега към чужбина тръгна и керван от родни предприемачи. Фирмаджии масово затварят цехове и си търсят късмета като обикновени бачкатори в странство.

Сладкари, монтьори и занаятчии стават все по-кът у нас. Десетки фирми за смяна на дограма са затворили тази зима, показа проверка на "Стандарт". Пет са закритите само в Перник от Нова година насам. Собствениците хукнаха да правят дървени къщи в Скандинавия. Там ги вземат като работници по дограмата срещу начална заплата от 8 евро на час. След няколко седмици по обектите възнаграждението скачало тройно, разказват новоизпечените гурбетчии. Далаверата обаче е в изтегляне и на семействата. Една домакиня получава по 400 евро от държавата на месец, без да се мори да бачка, а всяко от децата - по 100 евро. Училищата и дори превозът до тях са напълно безплатни.

Керванът от дограмаджии сега е към Финландия. Там започва сезонът за строеж на дървени къщи и местните фирми масово търсят квалифицирани работници. Всеки българин, пробил на такъв обект, урежда поне по още трима нашенци, разказаха от бранша. "У нас кризата ни съсипа бизнеса. Изкарахме ноември и декември без поръчки и приходи. Не можем дори да си платим офисите, където посрещаме клиенти", оплаква се от несгодите на гилдията Николай Трифонов от Перник. Неговата фирма бе сред големите в града, допреди две години имал 16 работници. После работата намаляла и се наложило постепенно да стопи персонала. Накрая останал сам с един помощник. "Хората не смогват да си плащат сметките и храната, никой не сменя прозорците си в тази стагнация", обяснява Николай. Той вече стяга багажа за Финландия по примера на дузина негови колеги. Освободил е работилницата, продал е машините. За гурбет се подготвя и семейството му. С трите си деца доскорошният бизнесмен и съпругата му ще натрупат месечни доходи от работническата заплата и социалните помощи в Скандинавия, каквито не могат да получат у нас дори и със собствена фирма.

Треска по Европа обхваща и сладкарите. Девизът "като няма хляб, яжте торти" в България видно е, че не работи. Цеховете са свили до минимум производството си, но пак приходите са слаби. Правят се само евтини и масови сладкиши, защото друго не се търси. Единични са клиентите, които си позволяват да поръчат бутикови торти или по-завързани лакомства. Според хора от бранша печалбите от една такава фирма у нас е дори под средна работническа заплата в Германия. Там предлагали по 1800 лева на сладкари декоратори.

Анна ГЕОРГИЕВА, в. Стандарт

Малко над 400 лева е средната работна заплата в Хасковско, сочат обобщени данни на синдикати и работодателски организации. Официалната статистика за безработицата в региона е 11 654 или 11,2 на сто.
Всъщност безработицата е доста по-ниска, защото голяма част от регистрираните работят „на черно" или в сивия сектор. Най-масовите случаи са в шивашката индустрия, където много жени работят вкъщи или в нелегални малки цехове в гаражи и мазета. Такъв труд се полага предимно през нощта, затова и рядко има хванати от проверките на местната Иемигрнспекция по труда.

Добри заплати в Хасково вземат в пивоварната „Астика". Там средните възнаграждения са около 600 лева. С около 50 лева повече са средните месечни заплати в химическия завод „Неохим" в Димитровград.
В общините средно чиновниците вземат по 390 лева месечно. Най-ниски са заплатите в сферата на културата, където има служители, разписващи се и срещу 285 лева.

Заради близостта на региона до границата с Турция продължава да процъфтява феноменът „куфарна търговия". В нея са ангажирани поне 2000 души, като поне една трета от тях пътуват всеки ден до Одрин и околностите му през ГКПП-Капитан Андреево. Там могат да се изкарват по 1500 лева на месец, а ако успешно се прекарват и малки количества контрабандни цигари, заработките скачат над 2000 лева на месец.
Семействата в Хасковско масово оцеляват с помощи от емигранти . Около 13 000 души от Димитровград и Хасково работят в испанския град Валенсия и околностите mv. Някои от тях изпращат пари на семействата си,които са в България, тези които са се устроили, отделят средства и за възрастните си родители у нас. Голяма колония емигранти от региона има и във Великобритания. Мюсюлманското население,което е около 13 на сто от жителите на Хасковска област, получава пари от деца и роднини в Турция. Достатъчно добро заплащане, което не се отчита никъде в официалната статистика, изкарват и сезонните работници в Гърция.

Берачите на портокали и заетите в селското стопанство на Гърция през лятото изкарваха по 20-30 евро на ден. С кризата в южната ни съседка обаче се очаква възнагражденията да паднат и все по-трудно да се намира работа през лятото.

Доктори бягат с медсестри в Германия срещу 3000 евро
Безработицата в страната стигна 11.1%. Това означава, че в бюрата по труда са се регистрирали над 350 хиляди безработни българи. В повечето европейски държави останалите на улицата хора също се увеличават. Затова гурбетчиите търсят нова работа от една държава в друга.

Швейцария се оказа новата Испания за българските гурбетчии. Заради кризата и високата безработица в топлата страна все повече нашенци стягат куфарите и заминават за страната на часовниците. Най-често страната сменят нашенците, които работят в сферата на туризма, семейните услуги и строителството. "В Швейцария за туроператор плащат като в Испания, но там работа има, а в Мадрид - не", обясни 28-годишната Радостина Иванова, която от 7 години живее в испанската столица. "В Швейцария отскоро работи щаб или по-точно корпус за бързо реагиране за закъсали българи, най-вече в Испания, Гърция, Кипър и Италия", разказа пък хотелиерката Светлана Георгиева, която е родом от Пазарджик. Жената вече успяла да си пробие път с помощта на албански туроператори и укрепила позициите си в Санкт Гален. Когато не е на работа, тя и нейните колежки от България са постоянно на GSM-а или компютъра, за да приемат зов за помощ от останали без работа гурбетчии. Нашенките, които са под Алпите от близо десетилетие, директно дават адреси на алпийски курорти, хотелчета и ресторанти, където има свободни места за работа. През последния месец сме уредили повече от сто българи, предимно жени, похвали се пазарджиклийката. Най-масово било стълпотворението от Испания, Германия и Гърция, където местните работодатели уволнявали наред източноевропейци. По-лесно било приобщаването на българи, работещи в Италия, които и без това намирали сходни условия в страната на шоколада, както преди в Торино, Милано и Рим. "Не е вярно, че българите зад граница не се подкрепяме. Дори румънци, македонци и сърби вече ни завиждат за желязната организация. Предупрежденията от полицейски и емигрантски служби, които предлагаме, и дори куриерски услуги за България", разказват без страх жените от Пазарджик. Нашенките имали пълна информация за това къде ще проверяват местните служби и как да покрият сънародниците ни.

В същото време пък гурбетчии от Гърция зимуват в родния си Сливен срещу хиляда лева обезщетение месечно от Атина. Това са най-вече каракачани, които от години работят в южната ни съседка. Заради кризата те са съкратени, но получават между 450 и 500 евро обезщетение всеки месец, каквито са правилата в Гърция. Сливен е столицата на каракачаните у нас. В града се намира и централата на Федерацията на каракачаните в България. Само в Сливен живеят над 3 хиляди представители на етноса, голяма част от които от началото на 90-те години работят в Гърция. Завръщат се и много други сливналии, изгубили работата си в Гърция, Италия или Испания. Първата работа на всеки от тях е да закупи апартамент, ако е спестил достатъчно пари, защото в момента цените са ниски, твърдят брокери на недвижими имоти. Оттам насетне гурбетчиите търсят възможност за започване на свой бизнес.

В Старозагорско пък вече се регистрира дефицит на професиите с "белите" престилки. Въпреки че в града има медицински факултет и колеж, недостигът от лекари, сестри и акушерки е осезателен. По неофициална информация само за няколко месеца над 500 млади и по-опитни лекари със специалност са напуснали България, за да работят в Германия. Там освен многократно по-доброто заплащане болниците им дават и да започнат веднага специализация. Поне 200-300 медицински сестри годишно също бягат при канцлерката Ангела Меркел.

в. Стандарт

Борислав Петров
Георги Мангинов
Матей Бонев

Ниското заплащане по различни програми не може да реши проблема на хората до 24 години.

Младежката безработица у нас достигна рекордни нива. Според данни на НСИ тя вече е 28,9%, което означава, че всеки трети младеж в България няма работа. Това е висок процент на фона на безработицата в Европа (стр. 2). И означава само едно - че трябва да се вземат адекватни мерки за нейното преодоляване. Подобни на тези във Великобритания, където се създават 470 хиляди възможности за стаж и работа на безработните 22% младежи, които са съответно прилично заплатени. За да се отвори тази ниша в добрата стара Англия, се налагат данъци върху бонусите на банкерите.

Как е у нас? Мерките в България предвиждат да тръгне разяснителна кампания, за да могат младежите да се регистрират в бюрата по труда и да получат възможност да си намерят работа по програми. Като за дипломираните ще продължи прилагането на "Старт на кариерата". Идеята е да се обхванат 1720 безработни младежи.

Проблемът на стажовете и на програмите тук обаче е в твърде ниското заплащане. По въпросните програми се получават суми от порядъка на 320 лв., които няма как да мотивират младите хора да се установяват трайно тук. И ако не се предприемат адекватни мерки, свързани с политиката на доходите, можем смело да прогнозираме, че мерките за борбата с безработицата ще отведат младите хора в чужбина , където да търсят реализация.

в. Класа