Живка Бубалова, Директор на Малкото българско училище в Чикаго, САЩ:

«Това е и искрица на благородство и великодушие - качества, които толкова много искаме да възпитаме у потомството. Гордеем се с вас, деца! Благодарим ви , родители, че избрахте нас и ни поверихте тези чудесни деца!»
Райна Манджукова, журналист, координатор на Инициативен комитет за възраждане на Свято-Преображенския събор в Болград.
«Над 40 училища се включиха в една от нашите инициативи чрез провеждане на открит урок по родолюбие. Мнозина от тях дори събраха пари. Тук не става въпрос за сумата, която е събрана. С тази постъпка ние виждаме резултатите безценната работа на учителите, които успяват да възпитаят родолюбието в нашите български чеда, независимо в коя дъражава се намират те днес и къде са родени. Когато децата вярват, надяват се и правят нещо за да реализират идеите си, ние, по-големите, нямаме право да станем преграда за тях с пасивността си. Затова продължаваме да работим в тази посока и каним желаещи да се включат в Инициативния комитет».
До момента по сметките за набиране на средства са постъпили над 800 000 украински гривни, която е равно на 153 000 лева. От България финансова помощ оказаха редица общини, политически партии, физически лица, различни организации. Едно от последните постъпления е направено от Управителният съвет на Националната асоциация на председателите на Общински съвети в Република България, който дари 2 000 лв.
Максим Димитров,
Пресцентър,
(Skype: maksim_dimitrov)
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ:
На 26 януари 2012 г. избухна пожар в Българската светиня в Украйна. Пред очите на стотици жители на гр. Болград изгоря куполът на катедралата. Спасителната служба и военните успяват да изнесат иконите. Потушаването на пожара продължи повече от 10 часа с участието на пожарни екипи и от съседните градове. Причините за възникване на пожара все още не са изяснени.
Спасо-Преображенският събор, паметник на културата, е построен с труда и средствата на българските преселници в края на 18-ти и в началото на 19-ти век. Църквата е осветена на 29 октомври 1838 г. и тази дата става неин храмов празник.
Съборът е светиня не само за бесарабските българи. През 1938 г. в България тържествено е отбелязана 100-годишнината на храма. Тогава се ражда идеята денят на освещаването на храма 29 октомври (16-и по стар стил) да бъде Ден на бесарабските българи. С този акт се отдава дължимото на тази общност, която е участвала в борбите за национално и културно възраждане на българския народ, и в строителството на Нова България след Освобождението през 1978 година.
Банка ДСК - Клон Дондуков. Получател: ИКВСПС (Инициативен Комитет за Възраждане на Свято-Преображенския Събор); IBAN: BG57STSA93000020206880; BIC: STSABGSF.
|
EUR VARIANT 1 |
EUR VARIANT 2 ACCOUNT: 26001003065005 |
USD
|
Не само сме на дъното, но и не правим нищо, за да се измъкнем оттам
Традиционно България е в дъното на световните и европейските здравни класации. У нас се харчат най-малко пари за тази система, смъртността е сред най-високите в ЕС, продължителността на живота - сред най-ниските. Поредната от тях - европейският здравен потребителски индекс обаче не просто затвърждава мястото ни на опашката. Тя показва две тенденции - българското здравеопазване не се развива и става все по-опасно за пациентите. И дава отговор на премиера Бойко Борисов, който наскоро се възмути, че българите са чуждопоклонници и не ценят собствената си здравна система.
Европейският здравен потребителски индекс се прави от 2005 г. от екипа на шведския изследовател Арне Бьорнберг. Той не проучва толкова показателите на здравните системи сами по себе си - разходи, брой лекари и болници, смъртност и заболеваемост, колкото техния резултат - мястото на пациентите в съответната здравна система и това, което те получават от нея. Защото все пак това е идеята на съществуването на здравеопазването - да осигурява по-дълъг и по-качествен живот на гражданите на съответната страна. Използват се обществени статистики, но се правят и собствени проучвания и интервюта на терен.
През 2012 г. България е на 33-то място от 34 страни. След нас е единствено Сърбия. При предишния индекс - от 2009 г. ние отново сме били на 33-то място, което тогава е било последното и става традиция да ни изпреварват страни като Албания и Македония. Не това обаче е най-фрапиращото. Както и самият Бьорнберг отбелязва - въпреки че е член на ЕС от 5 години, България не отбелязва никакъв напредък, като у нас не са на ниво дори задължителните ваксинации на бебетата - нещо, характерно за Третия свят. Бьорнберг може би не знае, но всъщност България провежда здравни реформи от 12 години, но от тях резултатът е по-скоро отрицателен. В същото време обаче Йохан Хертквист, президент на Health Consumer Powerhouse, организацията, която прави индекса, дебело подчертава, че за времето, откакто той се прави, има нови тенденции в Европа. Най-добрите здравни системи там
се обръщат все повече към пациента,
към по-лесния достъп до услуги, смятайки, че това води и до по-добро качество. Дистанцията между потребители и предоставящи здравни услуги се скъсява все повече, хората все по-често имат гарантирано право на второ мнение, а информацията за качеството, осигурявано от всеки лекар или болница, вече не е феномен, а почти обичаен начин пациентите да изберат къде да се лекуват.
Безспорният лидер в класацията тази година е Холандия, която с 872 точки от 1000 възможни бележи най-високия резултат, откакто той се измерва. Единствената забележка за тази страна е, че листите на чакащи за планово лечение биха могли да се поскъсят.
В Холандия има множество конкуриращи се здравноосигурителни фондове. Там вероятно в най-голяма степен в Европа пациентските организации участват във вземането на решения и правенето на политики, т.е. те се правят предимно от медицинските професионалисти и пациентите, а не от политици и чиновници. Единственият недостатък на Холандия, според изследователя, е системата на личните лекари, които играят ролята на пазачи на входа на системата и съответно - пациентите трябва да чакат за преглед при специалист. Идеята е така да се пестят разходи, което обаче се опровергава от факта, че страната харчи най-много средства за здраве на глава от населението след Норвегия, Швейцария и Люксембург. В това отношение България е пета отзад напред и гордо води пред Албания, Македония, Румъния и Сърбия.
На второ място в класацията с 822 точки е Дания - една от малкото страни в ЕС, в които пациентът може свободно да избере към кой лекар или болница да се обърне. Там в интернет има регистър на болниците, който показва кои от тях имат най-добрите медицински резултати. Странно или не, на трето място е Исландия. Това се дължи на факта, че понеже е остров, страната е била принудена да изгради здравна система с потенциала да поеме заболявания като за милиони пациенти, при положение че там живеят едва 300 000 души. Лекарите там обикновено прекарват първите си 8-10 професионални години, работейки в чужбина , за да натрупат опит, след което се връщат в родината си. Така придобиват повече познания и връзки, които да използват, ако техен пациент на може да получи необходимото в Исландия.
Албания е на 29-о място, с 535 точки. Тя е бедна на лекари и медицински персонал, но не е последна в класацията, защото постига добри резултати по критериите за достъп - и здравното министерство, и пациентските организации твърдят, че в тяхната страна не се чака за лечение. От министерството обяснили на изследователите, че албанците са много твърди хора и ходят на доктор само в случаите, в които буквално са занесени при него. Албанците обаче всъщност ходят при личния си лекар двойно по-често от шведите - средно по 3.9 посещения на глава от населението при 1.6 визити за шведите.
Ирландия, Гърция и Испания са на 13-о, 22-ро и 24-то място, а ги обединява това, че мнението на гражданите им за здравните им системи е по-лошо, отколкото всъщност е реалното положение. Испания и Португалия освен това са сред малкото европейски държави, чието здравеопазване понася негативи от икономическата криза. По принцип кризата не оказва голямо влияние на здравните системи, отбелязват шведските учени. Този показател не се променя спрямо годините преди 2009 г. Единствено на места листите на чакащи за скъпо лечение се увеличават. В по-бедните страни намаляват и публичните разходи, което пък води до по-високи лични разходи на пациентите - Македония, Малта, Словакия.
Примерът на Холандия е
последният пирон в ковчега на системите тип "Бевъридж",
тъй като показва, че колкото по-малко решения се вземат от политиците и повече - от лекари и пациенти, толкова по-добра е здравната система, отбелязва изследването. Здравната система в Холандия е тип "Бисмарк", т.е. здравно осигуряване, при което болници и лекари са независими от финансиращите институции. При "Бевъридж" този, който плаща здравните услуги е и в някаква степен собственик на здравните заведения - държава, община и т.н. Това обаче е системата в Дания, а също и в традиционно челно класиращите се Швеция и Норвегия.
През 2012 г. в индекса влизат нови критерии за оценяване - в областта на електронното здравеопазване, брой цезарови сечения, депресии, диализи извън болница, грижа за възрастните хора и др. На тях успяват да отговорят предишни топ държави като Холандия, Белгия, Финландия, но Австрия, Германия, Италия и Испания не се справят в тази област. Изследването отбелязва, че това, че определени държави са в дъното по различните показатели, не значи задължително, че техните здравни системи са се влошили, а по-скоро, че останалите страни са се развили повече - нещо, което се наблюдава при повечето критерии за повечето страни - те непрекъснато подобряват системите си.
точки е средното ниво за индекса. Първенецът Холандия е с 872, Сърбия е последна с 451. България е с незавидните 456. Класацията е разделена на 5 поддисциплини - пациентски права и информация (победител там е Дания), достъп (колко се чака за лечение), оглавена от Белгия, Люксембург и Швейцария, резултати от лечение (с първенци Швеция и Норвегия), превенция - обхват и достъп до медицински услуги (Холандия), лекарства (Дания). Най-голяма тежест в индекса имат резултатите, т.е. ефективността на лечението, следвани от листите на чакащи. Общо подкатегориите имат 42 критерия с по 3 възможни оценки - добра, средна и не особено добра. България е с максимална оценка в едва 2 критерия - участие на пациентските организации в управлението (те имат място в наздора на здравната каса и в различни работни групи в МЗ) и наличие на електронни досиета на пациентите при личните лекари.
Най-ниската оценка получаваме при 29 показателя. Част от тях са поне познати у нас - нямаме закон за защита правата на пациентите, но поне опитваме да го приемем от 2003 г.; знаем, че трябва да търсим второ мнение, но явно не го получаваме; отчаяно се опитваме да се лекуваме в ЕС, но изключително трудно получаваме финансиране от държавата или НЗОК за целта; няма класации за качеството на лечебните заведения, но опитите за създаването им са отречени заради прекалено големия риск от субективизъм и подвеждане на пациентите; няма директен достъп до специалист; здравната каса покрива малък стоматологичен пакет;
чакането за химиотерапия е далеч над определените от индекса 21 дни
и драмите с достъпа до онколекарства са национално известни; покрай няколкото раздухани случая на починали родилки разбрахме и че държим изключително високо ниво на цезарови сечения; липсата на трансплантации е печално известна; плащанията под масата вече дори и не възмущават никого; няма ефективна превенция на пушенето; въпреки че клиники по инвазивна кардиология вече има във всеки град, смъртността от инфаркти си остава висока. Същото важи и за детската смъртност и ранната смъртност. България е с най-ниската оценка при всички показатели, касаещи достъпа до лекарства - липса на общодостъпна информация, нисък процент на публични разходи за медикаменти, достъп до препарати за алцхаймер и шизофрения, ниска здравна култура по отношение на използването на антибиотици.
За друга част от критериите обаче дори и не сме чували, при положение че други европейски държави дотолкова са ги въвели, че вече са общ критерий за оценка на здравната система. У нас няма електронни рецепти, нито възможност за записване на час онлайн. Вместо това има мелета пред кабинетите на джипитата. Няма възможност при медицински грешки пациентите или близките им да получат компенсация извън съда. У нас броят на възрастните хора, които се оперират при катаракта, е нисък, т.е. у нас просто е редно старите да са и слепи. Най-ниската оценка по критерия процент на хората, които получават диализа у дома си, е милостиво определена като под 10 %. У нас няма нито един такъв болен. Грижите за възрастните хора пък традиционно се възприемат като задължение единствено и само за близките им, а в България няма нито един безплатен хоспис.
На средно ниво сме по показатели като достъп до собственото медицинско досие (става само с електронен подпис, какъвто никой у нас няма), достъп до джипито в рамките на ден (за тези, които нямат друга работа), относително малко чакаме за операции и скенер. Дори по ниво на депресии, при положение че сме южен народ.
ИНДЕКСИ
Шведските изследователи проучват потребителския индекс и при отделни заболявания. Индексите за сърдечно-съдово болести и за диабет датират от 2008 г. и, естествено, при първия България е на предпоследно място преди Румъния, а при втория - на последно. Единственото, с което можем да се похвалим, е 17-ото ни място от 29 държави в малко странния индекс на главоболието. Освен обичайните потребителски права той изследва и други критерии като стреса на работното място. Най-висок е в Гърция (!) - при 55% от трудещите се, а най-ниските нива са във Великобритания (12%). България е сред лидерите с едва 18% стресирани работници. За сметка на това пък критерият "Години щастлив живот", който показва средно колко дълго и щастливо ще живее човек в своята държава, е отчайващ. Ако швейцарците и датчаните ги очакват около 60 години щастлив живот, българите са последни с едва малко над 30 години щастлив живот.