БЪЛГАРСКИ УЧЕНИЦИ ОТ ЧИКАГО ДАРЯВАТ ПАРИ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕ НА ХРАМА В БОЛГРАД
Живка Бубалова, Директор на Малкото българско училище в Чикаго, САЩ:
«Това е и искрица на благородство и великодушие - качества, които толкова много искаме да възпитаме у потомството. Гордеем се с вас, деца! Благодарим ви , родители, че избрахте нас и ни поверихте тези чудесни деца!»
Райна Манджукова, журналист, координатор на Инициативен комитет за възраждане на Свято-Преображенския събор в Болград.
«Над 40 училища се включиха в една от нашите инициативи чрез провеждане на открит урок по родолюбие. Мнозина от тях дори събраха пари. Тук не става въпрос за сумата, която е събрана. С тази постъпка ние виждаме резултатите безценната работа на учителите, които успяват да възпитаят родолюбието в нашите български чеда, независимо в коя дъражава се намират те днес и къде са родени. Когато децата вярват, надяват се и правят нещо за да реализират идеите си, ние, по-големите, нямаме право да станем преграда за тях с пасивността си. Затова продължаваме да работим в тази посока и каним желаещи да се включат в Инициативния комитет».
До момента по сметките за набиране на средства са постъпили над 800 000 украински гривни, която е равно на 153 000 лева. От България финансова помощ оказаха редица общини, политически партии, физически лица, различни организации. Едно от последните постъпления е направено от Управителният съвет на Националната асоциация на председателите на Общински съвети в Република България, който дари 2 000 лв.
Максим Димитров,
Пресцентър,
(Skype: maksim_dimitrov)
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ:
На 26 януари 2012 г. избухна пожар в Българската светиня в Украйна. Пред очите на стотици жители на гр. Болград изгоря куполът на катедралата. Спасителната служба и военните успяват да изнесат иконите. Потушаването на пожара продължи повече от 10 часа с участието на пожарни екипи и от съседните градове. Причините за възникване на пожара все още не са изяснени.
Спасо-Преображенският събор, паметник на културата, е построен с труда и средствата на българските преселници в края на 18-ти и в началото на 19-ти век. Църквата е осветена на 29 октомври 1838 г. и тази дата става неин храмов празник.
Съборът е светиня не само за бесарабските българи. През 1938 г. в България тържествено е отбелязана 100-годишнината на храма. Тогава се ражда идеята денят на освещаването на храма 29 октомври (16-и по стар стил) да бъде Ден на бесарабските българи. С този акт се отдава дължимото на тази общност, която е участвала в борбите за национално и културно възраждане на българския народ, и в строителството на Нова България след Освобождението през 1978 година.
Банка ДСК - Клон Дондуков. Получател: ИКВСПС (Инициативен Комитет за Възраждане на Свято-Преображенския Събор); IBAN: BG57STSA93000020206880; BIC: STSABGSF.
|
EUR VARIANT 1 |
EUR VARIANT 2 ACCOUNT: 26001003065005 |
USD
|
Рекорд на емигрантски пари през май
Емигрантските пари нарастват в сравнение и с март 2011 г., когато са били 70.9 млн. евро. За сравнение най-високата месечна сума, изпращана от емигрантите през миналата година, е била 77 млн. евро и е отчетена за месец май. След първите три месеца на 2012 г. българите, живеещи в чужбина , са върнали в страната общо 192 млн. евро. За сравнение сумата възлиза на 189.2 млн. евро за първото тримесечие на 2011 г.
Средната месечна стойност на емигрантските пари за първите два месеца през тази година възлиза на 64 млн. евро, докато за цялата минала година изпращаните средно всеки месец пари са били 64.17 млн. евро. Общата стойност на емигрантските пари през миналата година достига 770.1 млн. евро.
Имаме да спасяваме държава
Един мой приятел, който има десни възгледи, преди дни направи като че ли най-верния прочит на предстоящия конгрес на БСП. Той ме попита: "Кога събирате ликвидационния съвет?" Не го разбрах - какъв ликвидационен съвет. "Ами конгреса на БСП", отвърна той. И каза още: "Ще ги хвана вашите лидери за ръчичка, ще ги заведа на "Раковски" 134, за да видят резултата и да се поучат".
Атмосферата в БСП е изострена, болезнена, непродуктивна, хвърлят се тежки обвинения, пълзят интриги. С какво се занимава БСП? Виждаме едно абсолютно бездарно, безскрупулно, аморално управление на ГЕРБ
виждаме егоцентрична, еднолична, мутроидна власт на Борисов, власт, която всекидневно съсипва държавата, руши Конституцията, мачка гражданските права, презира човека и му се подиграва; виждаме как държавата ни - държава, член на ЕС, изчезва и се маргинализира. А БСП се занимава с въпроса "ти за Първанов ли си, или за Станишев". Да ме простят, но това е дълбоко погрешно. Не това е дилемата. И преди в БСП е имало спорове, дискусии, но спорове за политика, за принципи, за идеи. Сега няма сблъсък на идеи, на възгледи, сега битката е кой да води бащина дружина. Тази парадигма е абсолютно сбъркана. Тези самоубийствени междуособици, тези разделителни линии, които вече приличат на окопи, тези студени "граждански войни" могат само да навредят, те нищо не могат да допринесат. Или ще бъдем заедно и ще успяваме, или ще се делим и бием помежду си и ще се сгромолясаме всички. Тогава няма да има ни бащина дружина, ни мераклии да я водят. Тук не става дума за някакво статукво. Нито за фалшиво, привидно, измамно единство. Това сме го преживявали и от него не е произлязло нищо добро. БСП трябва да си припомни Васил Левски - той нарича работниците за освобождението на българския народ с една забележителна дума: единодейственици!
Разговорите за съгласие, които сега, накрая, предложи Първанов, трябваше да се случат още през януари, сега сме май. Много хора говорим за това от месеци. Не знам защо не се получи този диалог. Очевидно някой има силен интерес да не се получи. И този някой е извън БСП и щрака с пръсти. Прави са и Георги Първанов, и Янаки Стоилов, когато казват, че целта е БСП, единствената истинска, реална партия в България, да бъде превърната в културно политическо гето, да бъде дискредитирана и опозорена, да бъде натикана и натирена в някакъв политически изолатор. Това е целта на олигархията, на тайната власт от 10 ноември насам.
Но има още по-голям проблем -че същата тази олигархия и нейният конструкт ГЕРБ с венеца на нейното творение - Борисов, превръщат България в гето. ГЕРБ и Борисов са проект на олигархията, както "Атака", РЗС и прочее активни мероприятия - минали, настоящи и бъдещи. В резултат ние сме на дъното - в здравеопазване, образование, доходи, като свобода на словото и национално достойнство. Това са проблемите. Приветствам всяко състезание и всяка конкуренция, но това, което се случва в момента, не е състезание. Това е война. В едно състезание има правила, има феърплей. В една война няма правила, нито феърплей. БСП ще влезе в конгреса в състояние на война. И тази война ще продължи на конгреса. БСП ще излезе от конгреса в състояние на война. И тази война
ще продължи и след конгреса - като част от войната срещу БСП
и лявата идея. Резултатът ще бъде загуба за държавата, не само за БСП. Има неща, които двамата кандидати за първия пост трябва да мислят предварително и които трябваше да бъдат направени много отдавна. Както има неща, които изобщо не трябваше да бъдат правени. БСП не е лидерска партия, тя е идейна партия. Ако беше лидерска, нямаше да е на 120 години, щеше да е изчезнала 120 пъти досега. Но да не забравяме,
че има лидери без идеи, лидери, които имат само собствените си интереси и интересите на своите обръчи и преторианци -примерът е пред очите ни и се казва Бойко Борисов. Но няма идеи без лидери, без личности. Няма безпризорни идеи, нито принципи. БСП е партия на лявата, на социалната идея. Тъкмо социалната политика е най-омразното нещо за олигархията, която щом зърне нейде социално стръкче, бърза да го стъпче и да го обяви за покушение срещу демокрацията. А сега се чуди откъде й дойде на главата лявата вълна в Европа.
Освен това не може да има противопоставяне - или международният авторитет на БСП, или спечелване на парламентарните избори.
Това е фалшива дилема
Отговорът е - и двете. Сега, когато Сергей Станишев има шанса да бъде избран за президент на Партията на европейските социалисти (ПЕС), БСП трябва да е пълен идиот, за да проиграе тази възможност. Вярно, не е задължително президентът на ПЕС да е лидер на своята партия, но кой е казал, че е забранено? Ако БСП извърши колективна глупост и бламира Станишев четири месеца преди конгреса на ПЕС, какво ще съобщи БСП на европейските социалисти? Собственото си късогледство. Убедена съм, че ако Георги Първанов (или някой друг) имаше шанса да бъде избран за президент на ПЕС, цялата БСП вкупом и дружно щеше да работи за тази кауза. Защото това не е нито само личен, нито само партиен успех, тази позиция в Европа е успех и признание преди всичко за българската държава. Това е изключителна възможност и не бива да бъде проигравана. Представете си, ако някой от десницата имаше шанс да бъде избран за лидер на Европейската народна партия (ЕНП). Нашата българска десница, която е толкова разпиляна, и не се знаят кой къде е, щеше да се обедини и да работи за тази кауза. Но най-важното е, че вместо да говорим за политика, вместо да работим за спасението на собствената си държава - защото ГЕРБ убива държавата - ние се занимаваме с вътрешни междуособици. Или заедно ще успеем, или разединени ще се срутим в гетото. БСП няма да се разцепи. Но се създава болнава атмосфера вътре в БСП. Едните викат "Станишев", другите - "Първанов", третите "и двамата да си ходят", четвърти викат "да дойде трети", петите казват "ама то няма трети", Станишев и Първанов се гонят из страната, мерят си номинациите. В това време Бойко Борисов се забавлява. Какво по-изгодно за него!
А междувременно машината за избори на Борисов се счупи. Започнаха да хвърчат бурми, видя се, че машината не е перпетуум мобиле и тя се разваля в един момент, просто защото хората престават да вярват и не желаят да търпят повече. Хората виждат срещу себе си прононсирана простащина, гарнирана и гарантирана с изобилни лъжи и манипулации. И при тази ситуация БСП се занимава с фалшиви дилеми. Това за мен е изумително.
Според мен е важно БСП да излезе от този конгрес с ясна програма за действие и с ясна политика и в никакъв случай да не изпада в студена гражданска война вътре в себе си. Това ще е за мен добрият резултат от този конгрес. Интересува ме бъдещето на социалистическата партия, на лявата идея и най-вече - на нашата държава. Защото днес нашата държава губи собственото си бъдеще. Тя настоящето си вече е изгубила. Бъдещето на държавата ми е по-важно от всичко останало. Имаме държава да спасяваме. И нищо по-малко от това.
Правителството дава заден ход за лихвената амнистия
Един ход назад В различните варианти идеята предвиждаше лихвена амнистия да има само за просрочените осигурителни задължения, или общо за всички данъци и осигуровки, които не са били платени в срок. Правителството очакваше така да събере приходи в размер на десетки милиони левове, а идеята бе подкрепена от бизнес организациите, но независимите икономисти се разделиха в мненията си. Половината анкетирани експерти заявиха, че така ще се даде тласък на икономиката, защото фирмите ще бъдат освободени от задължения и така ще увеличат средствата, с които разполагат. Според други обаче мярката би била държавна помощ, която изкривява пазара и стимулира недобросъвестното поведение. Имаше и непосредствен риск от срив в приходите в първия момент, когато управляващите внесат законопроекта, защото ще е по-изгодно на фирмите да спрат да плащат, знаейки, че не дължат лихви за просрочието, и така задържат за няколко месеца средствата, които трябва да внесат.
И един - напред
Сигурно засега обаче остава намерението на управляващите да променят начина за плащане на данъчни и осигурителни задължения. В момента фирмите и гражданите са задължени да внасят задълженията си към държавата с няколко отделни платежни нареждания. Причината е, че за всеки дължим данък или осигуровка има отделен код на банковата сметка и за него се попълва отделен платежен документ. Това обаче изисква допълнителни средства и време на бизнеса.
При новия режим всички задължения ще се плащат с едно платежно нареждане, а когато средствата постъпят в Националната агенция за приходите (НАП), специален софтуер ще погасява в хронологичен ред задълженията от най-старите към последните възникнали.
Според източници в Министерството на финансите новите процедури за плащане лесно може да се въведат и най-вероятно това ще стане през есента, когато се гласуват данъчните закони за 2013 г. Режимът ще се впише в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и целта е той да влезе в сила от 1 януари догодина.
Ще е нужно и пренастройване на Системата за управление на приходите (СУП), с която оперират данъчните. След като се разработваше в продължение на години, а след това стана известна с грешките, които дава, СУП най-вероятно ще се доразвива от програмисти на НАП, а не от външна фирма. Според източниците на "Капитал Daily" месеците до края на годината са достатъчни, за да може софтуерът да се пренастрои към единните платежни нареждания и погасяване на задълженията в хронологичен ред.
Борисов лично ще мести блатни кокичета от магистрала, пречат
Операцията ще бъде извършена следващата седмица, става ясно от стенограма от последното правителствено заседание. „Ще ги вземаме от магистралата и ще ги посадим на 60 м от нея. Знаем ги по бройка - 2605 блатни кокичета, под мъдрото наблюдение на еколозите ние с Лиляна Павлова лично ще садим. Също така каним Нона Караджова да ни наглежда, а може и тя да насади някое. Каним и Ивайло Московски", казва премиерът.
Той поръчва да бъдат поканени еколозите, които са предупреждавали за унищожяването на ценните кокичета, за да видят как всичко ще се направи стриктно.
На заседанието избухва спор за работата на служителите зад граница.
Той тръгва от предложение на Николай Младенов те да имат мандат и ротацията им да се одобрява от МВнР. Мотивът му е, че администрацията трябва да се подготви за 2018 г., когато България ще председателства ЕС. Според външния министър става въпрос за 60 служители на различни министерства, като част от тях са в чужбина по 7-8 г.
Срещу предложението се обявяват Цветан Цветанов, Нона Караджова и Аню Ангелов, които обясняват, че представителите от техните ведомства са много добри професионалисти и трудно могат да намерят по-подходящи. Борисов спира спора с думите, че предложението на Младенов трябва да се аплодира и даже да стигне по-далече -един представител да обслужва повече министерства. Той се разпорежда следващата седмица 60-те загранични служители да му представят отчет от 3 страници какво са работили и една страница план за следващата година.
ЕК: България да влезе в Шенген
Еврокомисарката по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом посочва, че постигнатите договорености трябва да важат и не могат да се сменят в крачка. Докладът заявява и че Шенген е едно от най-важните постижения в ЕС. Все още има твърде много слабости. Документът критикува сериозно Гърция, че не изпълнява основните си задължения по Шенгенското споразумение.
Трима от всеки четирима нелегални емигранти успяват да пробият границата между Турция и Гърция и да влязат в ЕС. На следващата среща на вътрешните министри от ЕС ще бъде обсъдена реформа на Шенген, която предвижда временно изключване на членки, които не спазват договореностите си.
Край на вечните дипломати
Постановлението, въвеждащо това правило, бе бурно разисквано на последното заседание на Министерския съвет, става ясно от стенограмата. Вносители са външният министър Николай Младенов и вицепремиерът Симеон Дянков.
В момента има над 60 представители на различни министерства освен на Външно, командировани зад граница , като най-голямата концентрация е в представителството ни в ЕС в Брюксел, съобщава Младенов на заседанието. И отчита: „Имаме хора, които в продължение на 7-8, а в някои случаи и повече години заемат един и същи пост зад граница ."
Проверка на „Труд" по-каза, че 6 от 56 аташета към икономическото министерство са зад граница над 6 г.
Имало е и по-фрапантни случаи, но бившият министър Трайчо Трайков е започнал подмяната им миналата година, съобщиха от ведомството.
Най-много заседели се зад граница работят към Министерството на културата, под чиято шапка са 11 културни института. Единствено Министерството на отбраната спазва стриктно правилата за мандатност.
Никаква информация няма за полицейските аташета. На правителственото заседание срещу това постановление се обявява единствено МВР шефът Цветан Цветанов. Той заявява, че има „трима-четирима служители, които са на подобни мандати за повече от 4 г., но те изпълняват много по-добре задачите си, отколкото всеки друг".
В защита на тезата си разказва, че е имало случаи по време на визитите му в Лондон, когато не е допускал до срещите си бившия посланик, „защото просто нямаше как да го допусна да седи и да слуша конфиденциална информация". Първият ни дипломат там бе Любомир Кичуков, който е сътрудничил на ДС.
Младенов е защитил позицията си, като е обяснил, че начинът за изграждане на административен капацитет за българското председателство на ЕС, което предстои през 2018 г., е служителите да бъдат сменяни. Спорът е решен от премиера Бойко Борисов. Той подкрепя Младенов и нарежда до седмица въпросните 60 души да напишат доклад от 3 страници и план за работата си през следващата година.
Някои карат над 2 мандата Шефовете на културните ни институти в чужбина са сред държавните служители, чието приключване на мандатите се отлага найчесто. От Министерството на културата от два месеца „забравят" да предоставят справка на хората им зад граница .
Със статут на „трайна уседналост" е шефката на Българския културен институт в Берлин Оли Груева, научи „Труд". Тя кара втори пореден мандат в Германия.
Нейният колега във Виена Борислав Петранов също е втори мандат. Любопитното е, че той би трябвало вече да е в София, защото времето му на тази служба е изтекло през април т.г. Културното аташе в Братислава Елена Арнаудова е на задгранична служба от 2004 г.
„Това, че Оли Груева е втори мандат, не е кой знае колко лошо, ако си гледаше работата, а тя си гледа само живота и кучето", разказаха българи от Берлин. Според тях, когато институтът ни организира прояви - изложби, концерти, премиери на книги, на откриването отиват между трима и петима българи.
„Жив немец не стъпва в този институт, превърнал се в клуб на няколко възрастни българи имигранти", коментират наши сънародници. Само за премиерата на „Мисия Лондон" се събрали „рекорден брой посетители" - около 30-40 души.
По традиция Груева си тръгвала малко след началото на проявата, а подчинените й гасели лампите веднага след края. Това била причината и малкото немци, които са идвали допреди 5-6 г., да не прекрачват повече прага.
Български емигрант сравни случващото се сега с9 годините, когато шеф на института бе вече покойният Виктор Пасков: „Тогава салонът се пълнеше, публиката беше предимно немска, имаше живот, сега е мъртвило."
Само наемът на помещенията на института е минимум 3600 евро на месец, отделно държавата плаща и заплати.
В същото време в сградата на посолството ни, която е срещу тази на института, има неизползваеми салони, а цели две крила се отдават под наем, алармираха българи в Берлин.
Чудните пътешествия на съдебния съвет |
И това съвсем не е прецедент. Преди няколко месеца членовете на съвета се изнесоха във Велинград, за да докладват за работата на комисиите на ВСС, т.е. да се отчетат сами на себе си.
В същото време ВСС вечно се оплаква, че бюджетът на съдебната власт не стига и едва ли не ще фалира. За 2013 г. ще искат над 507 млн. лв., с 87 млн. лв. повече от отпуснатия им тази година бюджет. Явно се предвиждат и повече пътувания. Заложените разходи за командировъчни са двойни спрямо т.г. - близо 2,5 млн. лв. за страната и над 485 хил. лв. за чужбина .
Лошото е, че и на Марс да заседават, членовете на съвета няма да спечелят доверието на редовите магистрати. Което рушиха със скандалите си по време на целия си вече изтичащ мандат. Само на данъкоплатеца ще му излезе по-скъпо.
Видинско старее, младите напускат
Към края на миналата година хората на 65 и повече години са били 25,9% при средно за страната 18,8%. Всеки 100 излизащи от трудоспособна възраст жители в областта се заместват едва от 51 млади.
Дунавският регион е и с най-големия отрицателен естествен прираст в страната - минус 15,2%. Според официалната статистика през м.г. 1926 видинчани са се изселили в страната или чужбина , а на тяхно място са дошли 1734 души.
В мрачните класации обаче продължава да е раждаемостта, която във Видинско е сред най-ниските в страната. През м.г. са родени 752 деца и само за година този брой е намалял с 88. Позиции затвърждават извънбрачните раждания - 534, или 71% от всички родени деца. По мнение на специалистите високата извънбрачна раждаемост е резултат от значителното нарастване на фактическите съжителства сред младите хора за сметка на сключените бракове -159 за година.
За ниската раждаемост говорят и данните на Регионалната дирекция за социално подпомагане, откъдето отчетоха намаляване на отпусканите еднократни помощи за бременност и раждане.
За сметка на тях се увеличава броят на помощите за хора с увреждания. През първите три месеца на т.г. 7781 души са били подпомогнати с месечни добавки. В сравнение с м.г. броят им е скочил със 151.
Само за месец нови 234 жители на Видинско са се влели в редиците на безработните, а младите хора без работа (до 29 г.) са 641. През март безработицата в областта е била 20,31%. Както и преди, повечето от хората без трайно препитание са жени - 52% от всички.
В края на м.г. Видинско наброява 99 481 жители и областта остава най-малката в страната. Преобладават жените и на 1000 мъже се падат 1054 представителки на нежния ПОЛ.Ф
Европейски индекс потвърди, че България е опасна за пациентите
Не само сме на дъното, но и не правим нищо, за да се измъкнем оттам
Традиционно България е в дъното на световните и европейските здравни класации. У нас се харчат най-малко пари за тази система, смъртността е сред най-високите в ЕС, продължителността на живота - сред най-ниските. Поредната от тях - европейският здравен потребителски индекс обаче не просто затвърждава мястото ни на опашката. Тя показва две тенденции - българското здравеопазване не се развива и става все по-опасно за пациентите. И дава отговор на премиера Бойко Борисов, който наскоро се възмути, че българите са чуждопоклонници и не ценят собствената си здравна система.
Европейският здравен потребителски индекс се прави от 2005 г. от екипа на шведския изследовател Арне Бьорнберг. Той не проучва толкова показателите на здравните системи сами по себе си - разходи, брой лекари и болници, смъртност и заболеваемост, колкото техния резултат - мястото на пациентите в съответната здравна система и това, което те получават от нея. Защото все пак това е идеята на съществуването на здравеопазването - да осигурява по-дълъг и по-качествен живот на гражданите на съответната страна. Използват се обществени статистики, но се правят и собствени проучвания и интервюта на терен.
През 2012 г. България е на 33-то място от 34 страни. След нас е единствено Сърбия. При предишния индекс - от 2009 г. ние отново сме били на 33-то място, което тогава е било последното и става традиция да ни изпреварват страни като Албания и Македония. Не това обаче е най-фрапиращото. Както и самият Бьорнберг отбелязва - въпреки че е член на ЕС от 5 години, България не отбелязва никакъв напредък, като у нас не са на ниво дори задължителните ваксинации на бебетата - нещо, характерно за Третия свят. Бьорнберг може би не знае, но всъщност България провежда здравни реформи от 12 години, но от тях резултатът е по-скоро отрицателен. В същото време обаче Йохан Хертквист, президент на Health Consumer Powerhouse, организацията, която прави индекса, дебело подчертава, че за времето, откакто той се прави, има нови тенденции в Европа. Най-добрите здравни системи там
се обръщат все повече към пациента,
към по-лесния достъп до услуги, смятайки, че това води и до по-добро качество. Дистанцията между потребители и предоставящи здравни услуги се скъсява все повече, хората все по-често имат гарантирано право на второ мнение, а информацията за качеството, осигурявано от всеки лекар или болница, вече не е феномен, а почти обичаен начин пациентите да изберат къде да се лекуват.
Безспорният лидер в класацията тази година е Холандия, която с 872 точки от 1000 възможни бележи най-високия резултат, откакто той се измерва. Единствената забележка за тази страна е, че листите на чакащи за планово лечение биха могли да се поскъсят.
В Холандия има множество конкуриращи се здравноосигурителни фондове. Там вероятно в най-голяма степен в Европа пациентските организации участват във вземането на решения и правенето на политики, т.е. те се правят предимно от медицинските професионалисти и пациентите, а не от политици и чиновници. Единственият недостатък на Холандия, според изследователя, е системата на личните лекари, които играят ролята на пазачи на входа на системата и съответно - пациентите трябва да чакат за преглед при специалист. Идеята е така да се пестят разходи, което обаче се опровергава от факта, че страната харчи най-много средства за здраве на глава от населението след Норвегия, Швейцария и Люксембург. В това отношение България е пета отзад напред и гордо води пред Албания, Македония, Румъния и Сърбия.
На второ място в класацията с 822 точки е Дания - една от малкото страни в ЕС, в които пациентът може свободно да избере към кой лекар или болница да се обърне. Там в интернет има регистър на болниците, който показва кои от тях имат най-добрите медицински резултати. Странно или не, на трето място е Исландия. Това се дължи на факта, че понеже е остров, страната е била принудена да изгради здравна система с потенциала да поеме заболявания като за милиони пациенти, при положение че там живеят едва 300 000 души. Лекарите там обикновено прекарват първите си 8-10 професионални години, работейки в чужбина , за да натрупат опит, след което се връщат в родината си. Така придобиват повече познания и връзки, които да използват, ако техен пациент на може да получи необходимото в Исландия.
Албания е на 29-о място, с 535 точки. Тя е бедна на лекари и медицински персонал, но не е последна в класацията, защото постига добри резултати по критериите за достъп - и здравното министерство, и пациентските организации твърдят, че в тяхната страна не се чака за лечение. От министерството обяснили на изследователите, че албанците са много твърди хора и ходят на доктор само в случаите, в които буквално са занесени при него. Албанците обаче всъщност ходят при личния си лекар двойно по-често от шведите - средно по 3.9 посещения на глава от населението при 1.6 визити за шведите.
Ирландия, Гърция и Испания са на 13-о, 22-ро и 24-то място, а ги обединява това, че мнението на гражданите им за здравните им системи е по-лошо, отколкото всъщност е реалното положение. Испания и Португалия освен това са сред малкото европейски държави, чието здравеопазване понася негативи от икономическата криза. По принцип кризата не оказва голямо влияние на здравните системи, отбелязват шведските учени. Този показател не се променя спрямо годините преди 2009 г. Единствено на места листите на чакащи за скъпо лечение се увеличават. В по-бедните страни намаляват и публичните разходи, което пък води до по-високи лични разходи на пациентите - Македония, Малта, Словакия.
Примерът на Холандия е
последният пирон в ковчега на системите тип "Бевъридж",
тъй като показва, че колкото по-малко решения се вземат от политиците и повече - от лекари и пациенти, толкова по-добра е здравната система, отбелязва изследването. Здравната система в Холандия е тип "Бисмарк", т.е. здравно осигуряване, при което болници и лекари са независими от финансиращите институции. При "Бевъридж" този, който плаща здравните услуги е и в някаква степен собственик на здравните заведения - държава, община и т.н. Това обаче е системата в Дания, а също и в традиционно челно класиращите се Швеция и Норвегия.
През 2012 г. в индекса влизат нови критерии за оценяване - в областта на електронното здравеопазване, брой цезарови сечения, депресии, диализи извън болница, грижа за възрастните хора и др. На тях успяват да отговорят предишни топ държави като Холандия, Белгия, Финландия, но Австрия, Германия, Италия и Испания не се справят в тази област. Изследването отбелязва, че това, че определени държави са в дъното по различните показатели, не значи задължително, че техните здравни системи са се влошили, а по-скоро, че останалите страни са се развили повече - нещо, което се наблюдава при повечето критерии за повечето страни - те непрекъснато подобряват системите си.
точки е средното ниво за индекса. Първенецът Холандия е с 872, Сърбия е последна с 451. България е с незавидните 456. Класацията е разделена на 5 поддисциплини - пациентски права и информация (победител там е Дания), достъп (колко се чака за лечение), оглавена от Белгия, Люксембург и Швейцария, резултати от лечение (с първенци Швеция и Норвегия), превенция - обхват и достъп до медицински услуги (Холандия), лекарства (Дания). Най-голяма тежест в индекса имат резултатите, т.е. ефективността на лечението, следвани от листите на чакащи. Общо подкатегориите имат 42 критерия с по 3 възможни оценки - добра, средна и не особено добра. България е с максимална оценка в едва 2 критерия - участие на пациентските организации в управлението (те имат място в наздора на здравната каса и в различни работни групи в МЗ) и наличие на електронни досиета на пациентите при личните лекари.
Най-ниската оценка получаваме при 29 показателя. Част от тях са поне познати у нас - нямаме закон за защита правата на пациентите, но поне опитваме да го приемем от 2003 г.; знаем, че трябва да търсим второ мнение, но явно не го получаваме; отчаяно се опитваме да се лекуваме в ЕС, но изключително трудно получаваме финансиране от държавата или НЗОК за целта; няма класации за качеството на лечебните заведения, но опитите за създаването им са отречени заради прекалено големия риск от субективизъм и подвеждане на пациентите; няма директен достъп до специалист; здравната каса покрива малък стоматологичен пакет;
чакането за химиотерапия е далеч над определените от индекса 21 дни
и драмите с достъпа до онколекарства са национално известни; покрай няколкото раздухани случая на починали родилки разбрахме и че държим изключително високо ниво на цезарови сечения; липсата на трансплантации е печално известна; плащанията под масата вече дори и не възмущават никого; няма ефективна превенция на пушенето; въпреки че клиники по инвазивна кардиология вече има във всеки град, смъртността от инфаркти си остава висока. Същото важи и за детската смъртност и ранната смъртност. България е с най-ниската оценка при всички показатели, касаещи достъпа до лекарства - липса на общодостъпна информация, нисък процент на публични разходи за медикаменти, достъп до препарати за алцхаймер и шизофрения, ниска здравна култура по отношение на използването на антибиотици.
За друга част от критериите обаче дори и не сме чували, при положение че други европейски държави дотолкова са ги въвели, че вече са общ критерий за оценка на здравната система. У нас няма електронни рецепти, нито възможност за записване на час онлайн. Вместо това има мелета пред кабинетите на джипитата. Няма възможност при медицински грешки пациентите или близките им да получат компенсация извън съда. У нас броят на възрастните хора, които се оперират при катаракта, е нисък, т.е. у нас просто е редно старите да са и слепи. Най-ниската оценка по критерия процент на хората, които получават диализа у дома си, е милостиво определена като под 10 %. У нас няма нито един такъв болен. Грижите за възрастните хора пък традиционно се възприемат като задължение единствено и само за близките им, а в България няма нито един безплатен хоспис.
На средно ниво сме по показатели като достъп до собственото медицинско досие (става само с електронен подпис, какъвто никой у нас няма), достъп до джипито в рамките на ден (за тези, които нямат друга работа), относително малко чакаме за операции и скенер. Дори по ниво на депресии, при положение че сме южен народ.
ИНДЕКСИ
Шведските изследователи проучват потребителския индекс и при отделни заболявания. Индексите за сърдечно-съдово болести и за диабет датират от 2008 г. и, естествено, при първия България е на предпоследно място преди Румъния, а при втория - на последно. Единственото, с което можем да се похвалим, е 17-ото ни място от 29 държави в малко странния индекс на главоболието. Освен обичайните потребителски права той изследва и други критерии като стреса на работното място. Най-висок е в Гърция (!) - при 55% от трудещите се, а най-ниските нива са във Великобритания (12%). България е сред лидерите с едва 18% стресирани работници. За сметка на това пък критерият "Години щастлив живот", който показва средно колко дълго и щастливо ще живее човек в своята държава, е отчайващ. Ако швейцарците и датчаните ги очакват около 60 години щастлив живот, българите са последни с едва малко над 30 години щастлив живот.
Реклама
