Новини

Новини (768)

Освен че са малко средствата за здраве, те се разпределят и несправедливо Основният проблем на здравеопазването у нас изглежда не е толкова в обема на отделяните за него средства, колкото в начина на тяхното разпределяне. Подсказват го наблюденията на Центъра за защита на правата в здравеопазването. Според тях 90 на сто от заделените за здраве пари се консумират в столицата и областните градове, където живеят към 4 млн. души, докато за останалите 3,5 млн. българи остават едва 10 на сто (стр. 4). Продължим ли със сметките можем да установим, че на пациент в София се падат повече пари, а на болен в Родопите или Добруджа - по-малко. Очевидно независимо от конституцията, която гарантира равни права за всички, и недопускащия подобен дисбаланс Закон за здравното осигуряване една част от българите са облагодетелствани за сметка на други. Необходимо ли е тогава още да се чудим защо младите медици едвам устискват да се дипломират, за да хванат пътя за чужбина , броят на нежелаещите да си плащат здравните осигуровки се увеличава и обезлюдяват големи райони от страната? От скоро си имаме и нов министър на здравеопазването, и управител на НЗОК, които декларираха добри намерения да се преборят с неуредиците. Не би било зле, ако те обединят усилията си и за постигане на по-справедливо разпределение на средствата за здраве. Защото парите на НЗОК са за пациентите, а не за болниците. вл Класа
„Никога не съм мислил, че на тия години сам ще гледам три невръстни деца. Но какво да се прави, внучета са ми, а родителите им са в Румъния на гурбет. Пера, готвя, чистя, те пък пращат пари да преживяваме", каза 54-годишният Камен Дерменджиев от доспатското село Црънча, известно с многото гурбетчии, които поемат всяка пролет към различни  краища на света. Много къщи вече са затворени, лятото тук остават само бабите и дядовците, за да гледат внуците, докато родителите им работят зад граница. Камен е единственият мъж в селото, който сам се грижи за три хлапета - на 5, на 3 и на година и половина. В слънчевия следобед е извел най-малкото на разходка в центъра на Црънча. Жена си пък изпратил в Първомай да работи в земеделието, за да имат за насъщния. „Не е хубаво така, цялото семейство е разпиляно, но тук работа няма. А като няма работа, няма и пари. Как да живеем без пустите финикийски знаци", нарежда Камен. Той сам казва за себе си, че е оправен мъж - грижи се за къщата и внучетата, води двете деца на градина, а малкият Михаил е по цял ден с него. „Не се оплаквам, справям се някак си. Но ми е мъчно за децата. Всяка година ходят на гурбет, а изкарват колкото да преживяваме", допълва Дерменджиев. Синът му и снахата били на работа в австрийската фирма „Алпине Бау", която строеше „Цанков камък". Австрийците им предложили да заминат да работят в Румъния и те се съгласили. В северната ни съседка вземат по 1500 лв. Повечето црънчанци обаче стягат куфарите за Англия, Германия и Гърция. 21-годишният Огнян Хаджиев миналото лято за пръв път бил на Острова. Сега наред с 90% от младите хора в Црънча заминава за Брайърли да бере ягоди. „Настаняват ни в лагери, в караваната има три стаи и вътре сме 4-5 човека. Работата не е лека, но ни плащат по 6,10 паунда на час. Има и бонуси, можеш да си изкараш и повече, ако си работлив", разказва Огнян. Шест месеца той ще бере плодовете в английската ферма, а със спечелените пари наесен ще си купи това-онова и ще изкара зимата в родното си село. „Нормата е около 20 кг ягоди на час. Ако не я изпълниш, си тръгваш", допълва Огнян, който заминава на гурбет заедно с майка си. Црънчанци обаче са работари, никой не се е посрамил с работата си в чужбина . Средно по 4-5 хиляди паунда донасят…
Сряда, 25 Април 2012 14:55

Испания гони гурбетчиите ни

Гурбетчиите ни в Испания масово се завръщат, показа проверка на "Стандарт". Роднини на наши емигранти на Иберийския полуостров признаха, че чакат близките си до седмица, а с тях и последните пари, заработени в странство. От няколко дни испанците масово гонят българи и румънци от работа и това важи за по-бедните райони в южната част, но дори и за курорти като Майорка, сигнализираха пазарджишки роднини на гурбетчии. От Палма например в тракийския град другата седмица си идват няколко семейства заедно с децата. Собствениците на малки хотелчета затваряли кепенците или пък рецесията ги принуждавала да стесняват стаите наполовина. Същото се отнасяло и за наши шофьори в района на Кантабрия и около Севиля. Хиляди намират спасение в по-богатите области около Мадрид, Валенсия и Билбао, но повечето се изнасят на Север по посока Швейцария и дори Дания, разказаха пазарджиклийки, работилидоскоро в туристическия бранш. Самите испанци се погрижили да намерят брошури и оферти от датски фирми, включително и свинекомплекси, където да пренасочат нашенците. Испанците са въвели железни правила и основен приоритет за тях е да запазят сънародниците си на работа. Борислав Петров, Стандарт
Сряда, 25 Април 2012 14:54

Испания гони гурбетчиите ни

Гурбетчиите ни в Испания масово се завръщат, показа проверка на "Стандарт". Роднини на наши емигранти на Иберийския полуостров признаха, че чакат близките си до седмица, а с тях и последните пари, заработени в странство. От няколко дни испанците масово гонят българи и румънци от работа и това важи за по-бедните райони в южната част, но дори и за курорти като Майорка, сигнализираха пазарджишки роднини на гурбетчии. От Палма например в тракийския град другата седмица си идват няколко семейства заедно с децата. Собствениците на малки хотелчета затваряли кепенците или пък рецесията ги принуждавала да стесняват стаите наполовина. Същото се отнасяло и за наши шофьори в района на Кантабрия и около Севиля. Хиляди намират спасение в по-богатите области около Мадрид, Валенсия и Билбао, но повечето се изнасят на Север по посока Швейцария и дори Дания, разказаха пазарджиклийки, работили доскоро в туристическия бранш. Самите испанци се погрижили да намерят брошури и оферти от датски фирми, включително и свинекомплекси, където да пренасочат нашенците. Испанците са въвели железни правила и основен приоритет за тях е да запазят сънародниците си на работа. Борислав Петров, Стандарт
Сряда, 25 Април 2012 14:51

Ромското изключване

Съдът в Страсбург пак реши, че България е нарушител на човешките права. Този път защото гони роми,  самонастанили се в незаконни постройки на общински терени Трябвало да го прави по изключение и като им осигури прилични жилища преди това. Мъдро решение, което трудно ще намери обществена подкрепа. Защото с него евросъдът на практика бетонира гетата у нас. За да бъде решен ромският проблем, трябва да се бръкне дълбоко в хазната. В която в общия случай ромите не внасят нищо. А и властта е свикнала да ползва обитателите на гетата само по избори и за печелене на пари от проекти. И омагьосаният кръг се затваря. в. Труд
Управляващите умело изтълкуваха в своя полза „оттеглянето" на подписите на хората на Волен Сидеров от искането за вот на недоверие на кабинета и блокираха дебатите в парламента в понеделник. Бойко Борисов великодушно предложи провеждането на някакъв дебат, така както той си го разбира - да си каже каквото си е наумил и другите да го слушат чинно, без да гъкнат. Червените не се съгласиха и в Народното събрание се разигра поредната смешно-срамна препирня с класически участници - Фидосова, Корнезов и премиерът. Бойко Борисов предложи да не се меси в юридическите аргументи на парламентаристите, но тъй-като бил тук с един свой министър, очаквал да има някакъв дебат. Той го и получи под формата на свободна дискусия със своите депутати на изключен микрофон. Наивно-непукисткото поведение на премиера към нормата разкрива разбирането му за правото - за него то е нещо техническо маловажно, проблем на юристите буквоеди, които нещо там правят, чоплят, но само и единствено, за да обслужат политиките му от по-висш ранг. За толкова години в управлението Борисов не можа да разбере, че законът е с най-висшия чин в държавата, а след него са самият той и генералите му. Правният нихилизъм отдавна е завладял ГЕРБ. Най-добре това си личи в парламента. Там отдавна вече го няма онзи впечатляващ юридически екип от изтъкнати университетски преподаватели, които проф. Огнян Герджиков привлече в консултативния Съвет по законодателството. Преди шеф на правния отдел на парламента беше проф. Емилия Друмева, сега конституционен съдия, която упорито водеше битки за прецизността на законопроектите. Сега законите се подават готови от МС и се „дообработват" при нужда от Искра Фидосова. Повече не им е необходимо. Нали безпроблемно си минават през пленарната зала. Голямата част от юристите в ГЕРБ не са завършили Софийския университет, а още по-голяма са направили първо кариера в МВР. Затова защо да се учудваме, че спазването на буквата и духа на закона не са първи приоритет на ГЕРБ.-вото народно събрание, доминирано от ГЕРБ, направи много за сриване на собствения си авторитет. През изминалата година бяха направени тихомълком редица важни назначения в независимите регулаторни и контролни органи и в съдебната власт. Бяха избрани нов управител на НОИ, инспектори в Инспектората на ВСС, членове на Комисията за защита на конкуренцията. Всичко това обаче бе направено непрозрачно, при липса на публично обсъждане и изслушване на кандидатите. Не бяха проведени публични консултации с другите политически сили и гражданските организации. Управляващите превърнаха в хроничен проблем незачитането на множество изрични международни препоръки към…
Страница 15 от 96

Реклама

banner_right

chestni-izbori

Будилник Онлайн

bulgarica

bgnovini

bgSTYL

fr01