Новини

Новини (768)

Чудно какволи още трябвада се случи, чебългарскиятуправникда проумееочевидното:докато смятачастния бизнесза дойна крава, ане за равноправенпартньор надържавата, нищодобро не ни чака.И още нещо едлъжен да сторивъпросниятбългарски управник,ако иска милатани татковина дане бъде споходенаот злощастнатасъдба на съседнаГърция - дазабрави номератаот селскитевечеринки, чрезкоито осигурява на близките и приятелите си завиден жизнен стандарт. На държавен гръб естествено... Едва ли има смисъл да рецитираме наново всички мрачни прогнози на тема икономически растеж, които тези дни „окупираха” публичното пространство. Налага се обаче да припомним най-важните изводи на бизнес анализаторите - експерти на Българската стопанска камара:броени дни след като Министерството на финансите сви с 3 млрд. лв. очакванията си за икономиката през 2012 г., бизнесът направи още по-мрачна прогноза за тежък спад за първото тримесечие и пробойна в бюджетните сметки;изплащането на пенсии, заплати в публичния сектор и инвестициите може да се окажат под заплаха, ако брутният вътрешен продукт (БВП) се срине с 5% през първото тримесечие, както се очертава;за втора поредна година официалната прогноза за икономическото развитие на страната се оказва безпочвено оптимистична;вместо на 81,629 млрд. лв. кабинетът може да разчита едва на 78,553 млрд. лв. произведени стоки и услуги;преките чуждестранни инвестиции през януари 2012 г. са 44,2 млн. евро, докато през януари миналата година те са били 186,1 млн. евро;заплахата бюджетният дефицит да бъде значително по-голям от предвидения става все по-реална. „Нещо”, което неминуемо ще доведе до невъзможност за покриване на публичните разходи (публични инвестиции, пенсии и т. н.). Много пъти досега сме споменавали, че ефектът от умерената параноя е здравословен. „Поуката” от днешната ни история обаче би озадачила дори най-заклетите фенове на теорията за световната конспирация. Хронологията В средата на ноември 2011 г. председателят на Сметната палата проф. Валери Димитров съобщава, че одитът на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за 2010 г. няма да бъде заверен. Причината е, че при ликвидирането на Изпълнителната агенция по хидромелиорации 11 от язовирите, прехвърлени в „Напоителни системи” ЕАД, не са записани в баланса на МЗХ. На 6 февруари 2012 г. стената на язовир „Иваново” се къса и стихията помита харманлийското с. Бисер. Триметровата водна стена отнема живота на 8 души. Тотално съсипани са 100-150 къщи и селскостопански постройки. На 8 февруари 2012 г. председателят на Сметната палата проф. Валери Димитров огласява имената на 11-те „изчезнали” язовира: „Малко Шарково”, Юруш на черешите! Позиция 1: Корекция на р. Каламица от км 0+350 до км 0+880, при с. Капитан Андреево, община Свиленград; Позиция 2: Корекция на р. Камчия при км 47+670, км 50+710 и км 54+450 - възстановявяване и укрепване на берми от локални свличания”, гр. Дългопол, обл. Варна; Позиция 3: Корекция на р. Камчия при км 26+324 - отстраняване на остров и възстановяване на…
Преди 7-8 години точно през април бяхме свидетели на събития, които очаквахме дапреобърнат развитието на България и да ни изтеглят напред. След толкова травмиращпреход, през който социалните пластове се разместиха и накратко масово обедняхме.Сигурно помните за кои събития говорим. На 2 април 2004 г, 13 години след разпускането наВаршавския договор, се присъединихме към НАТО. Човекът, който изнесе мечтаноточленство на плещите си, тогавашният външен министър Соломон Паси се разплака вБрюксел. По-късно се разбра, че отронил сълзи за Гергана (днес Паси), но тогава симислехме, че е от щастие за НАТО.На 25 април 2005 г. достигнахме друга заветна политическа цел - подписахме договора заприемането ни в Европейския съюз. Снимки, светкавици, шампанско, радост голяма.Сега от „Галъп интернешънъл", без да вземат повод от тези две дати в българската история,направили традиционен сондаж в 146 държави. И доказаха с данни, че българите сме най-нещастни в света. В света! 45% намират живота си тук за непоносим.Защо? Ние ли сме капризни? Вечно мрънкащи? С чип от социализма, който дава дефекти? Или битието ни е калпаво, оттам - и съзнанието? Да потърсим отговор през призмата на тазгодишните априлски събития. Първо, в здравеопазването. Новата здравна министърка, четвъртата в този кабинет, поде обиколка на социалните домове и се натъкна на потресаваща гледка в Плевен - десетгодишни дечица с тегло на пеленачета. 18 починали в дома за година и половина, а по документи ги хранели с калмари. Второ, в образованието. Всяко седмо дете отпадало от училище. Държавата се чуди какви мерки да вземе. Предлага да не се дава шофьорска книжка на незавършилите. Аз пък се чудя дали няма да се увеличат фалшивите дипломи. Трето, в общинските дела. Професор почина, след като бе нападнат от глутница кучета в София. Без коментар. В икономиката. Производството спаднало за година с 5,5%. На „Произведено в България" си пролича. Мед, ракия, розово масло... Ще вметнете -криза. Така е. Но ето и събитие в църквата - български попове бягат на работа в Гърция, защото им давали 1000 евро заплата. В Гърция нямаше ли криза? В парламента - канят се да спират търговията с гласове с промени в Изборния кодекс . Пак ли? Априлската картина се допълва с показни разстрели, реплики към съда в стил „ние ги хващаме, те ги пускат", познати политически интриги. На 25 април миналата година НДСВ, която управлява през 2005-а, се разсърди, че датата не била отбелязана подобаващо. Идващата сряда сигурно отново няма да я отбележим. Защото сега вече е за плач. Кой е виновен за бедите, не зная. Но Европейският съюз не е. в. Преса
Г-н Пръмов, през първите два месеца на годината страната ни приключи с бюджетен дефицит от над 560 млн. лв., или близо 50 на сто от заложеното за цялата 2012 г. Какво е вашето мнение и постижими ли са целите на правителството за 1,35 на сто от БВП дефицит за цялата година? О, да, напълно постижими са... Особено с последните промени в управлението на Националния статистически институт. Това е шега, разбира се. Но шегата настрана, ако погледнем бюджетната практика на това правителство от 2009 г. насам, ще видим, че те неизменно успяват да прикрият действителните дефицити с едни или други похвати, и дори така отчетите се разминават с прогнозите им. И как няма да се разминават, като една от първите задачи на министъра на финансите Симеон Дянков през 2009 г. бе да "реформира" министерството си, закривайки множество функционални звена, на първо място - агенцията за анализи и прогнози. Не умеят да планират, не умеят да следват плановете си и да ги изпълняват, затова сериозните анализатори и институции по света не обръщат голямо внимание на правителствените прогнози, а следят данните и анализите на Българската народна банка (БНБ) и прогнозите на Брюксел и на международните институции. В бюджет 2012 бе заложен икономически растеж от 2,9 на сто и само няколко месеца по-късно в Националната програма за реформи прогнозата бе ревизирана на 1,4% ръст на БВП. МВФ и БНБ обаче дават по-скромни оценки за родната икономика. Каква е вашата прогноза? Ето това имах предвид с предходните си думи. Прогнозите в бюджета на Република България са по-скоро пожелания, понеже реална политика за тяхното изпълнение просто няма. Аз лично не рискувам вече с прогнози за ръста на БВП, понеже досега три пъти се оказвам свръхоптимистичен на фона на постиганото. Само искам да отбележа, че отчетен ръст от 1 до 2 процента не е никакъв ръст, това обикновено е просто статистическа грешка. Износът се смята за един от водещите фактори за развитието на икономиката, но в последните месеци виждаме, че обемите се понижават. На кои други сектори трябва да се наблегне, за да не се намали темпото на възстановяване на икономиката ни? Не трябва да се "набляга на сектори". Никога "наблягането на сектори" не ни е носело икономически просперитет, особено след като трансформирахме плановата икономика в пазарна. Трябва да се провежда такава политика, която, най-общо, да гарантира конкурентоспособност за българските фирми в контекста на общия европейски пазар: да се облекчат административната и правната тежест на това да…
Понеделник, 23 Април 2012 13:33

Връщат се само младите мозъци

Предложената БГ заплата била първото, което ги шокира Завръщат ли се наистина българите, завършили в чужбина , под напора на кризата? И кои точно наши кадри се отказват от перспективата да градят кариера навън и търсят реализация у нас? На кръгла маса, посветена на магистратурите в чужбина , специалисти по HR споделиха с какви представи за ситуацията у нас се завръщат специалистите ни. И защо остават разочаровани. -- Първото, което шокира българите, завършили навън, е заплатата, която им се предлага тук. Повечето от тях си идват с нереалната представа, че заради високата им квалификация и отвъдокеански сертификати родният бизнес ще им предложи суми, подобни на тези, които се плащат в развитите страни, разказа Мария Темелкова от "Менпауър". В действителност обаче предложенията са доста по-ниски, затова и хората, които вече имат сравнително успешна кариера навън, се отказват от идеята да си дойдат. Особено ако имат семейство, което също трябва да бъде обезпечено. Прибират се или българи с достатъчни спестявания, или много млади хора, които все още не са имали времето да изградят кариера и не получават толкова високи заплати. Най-често се завръщат младежи, които току-що са завършили, защото те имат сравнително добри перспективи да започнат с немалък стартов доход. Дори и те обаче имат предпочитания само към столицата. В малките градове обявените свободни места, за които се търсят кадри с малко по-висока квалификация, понякога престояват с месеци вакантни, разказва Темелкова. Пост в Стара Загора, която съвсем не е далече от София, останал свободен шест месеца, докато за него се намери кандидат. За място в Айтос пък търсенето било дори по-дълго. Най-често в такива ситуации е обявено, че се търсят хора примерно с два или три езика и висока компютърна грамотност, а заплатата не отстъпва на софийската. За повечето кандидати обаче било от значение какви възможности им предлага градът за прекарване на свободното време или за образованието на децата им, ако имат такива. Затова и малко селища освен София се радват на интерес от страна на завърналите се мозъци. Интересно проучване на "Адвент груп" пък показва какъв тип българи избират да учат в чужбина най-скъпите и престижни магистратури МВА. Те са само за мениджъри с поне три години опит и цените им понякога стигат до сто хиляди евро. Изненадващо се оказва, че у нас повечето хора, които избират да получат реномираните и суперскъпи дипломи, са дами. Те са 53 на сто от всички кандидати. Средната възраст пък варира от 26 до 30…
Понеделник, 23 Април 2012 13:33

Връщат се само младите мозъци

Предложената БГ заплата била първото, което ги шокира Завръщат ли се наистина българите, завършили в чужбина , под напора на кризата? И кои точно наши кадри се отказват от перспективата да градят кариера навън и търсят реализация у нас? На кръгла маса, посветена на магистратурите в чужбина , специалисти по HR споделиха с какви представи за ситуацията у нас се завръщат специалистите ни. И защо остават разочаровани. -- Първото, което шокира българите, завършили навън, е заплатата, която им се предлага тук. Повечето от тях си идват с нереалната представа, че заради високата им квалификация и отвъдокеански сертификати родният бизнес ще им предложи суми, подобни на тези, които се плащат в развитите страни, разказа Мария Темелкова от "Менпауър". В действителност обаче предложенията са доста по-ниски, затова и хората, които вече имат сравнително успешна кариера навън, се отказват от идеята да си дойдат. Особено ако имат семейство, което също трябва да бъде обезпечено. Прибират се или българи с достатъчни спестявания, или много млади хора, които все още не са имали времето да изградят кариера и не получават толкова високи заплати. Най-често се завръщат младежи, които току-що са завършили, защото те имат сравнително добри перспективи да започнат с немалък стартов доход. Дори и те обаче имат предпочитания само към столицата. В малките градове обявените свободни места, за които се търсят кадри с малко по-висока квалификация, понякога престояват с месеци вакантни, разказва Темелкова. Пост в Стара Загора, която съвсем не е далече от София, останал свободен шест месеца, докато за него се намери кандидат. За място в Айтос пък търсенето било дори по-дълго. Най-често в такива ситуации е обявено, че се търсят хора примерно с два или три езика и висока компютърна грамотност, а заплатата не отстъпва на софийската. За повечето кандидати обаче било от значение какви възможности им предлага градът за прекарване на свободното време или за образованието на децата им, ако имат такива. Затова и малко селища освен София се радват на интерес от страна на завърналите се мозъци. Интересно проучване на "Адвент груп" пък показва какъв тип българи избират да учат в чужбина най-скъпите и престижни магистратури МВА. Те са само за мениджъри с поне три години опит и цените им понякога стигат до сто хиляди евро. Изненадващо се оказва, че у нас повечето хора, които избират да получат реномираните и суперскъпи дипломи, са дами. Те са 53 на сто от всички кандидати. Средната възраст пък варира от 26 до 30…
Понеделник, 23 Април 2012 13:31

Народът платил лова на агент Гоце

Ловната страст на Георги Първанов е била подплатена с парите на българския данъкоплатец, разказа пред РЕПУБЛИКА полковник Николай Марков, бивш служител в Националната служба за охрана (НСО). Според него по време на двата си мандата агент Гоце непрекъснато ходел на лов. Осигурена от парите на данъкоплатците е била ловната страст на Георги Първанов. За това свидетелства пред РЕПУБЛИКА полковник Николай Марков, бивш служител в Националната служба за охрана (НСО). „Първанов ходеше на лов постоянно. Назначи ловци в Първи отдел на НСО. Задачата им беше да организират лова. Имаше специални джипове, всичко", обясни Марков. Полковникът разказа още, че Гоце винаги търсел възможност да отстреля някакъв дивеч - и у нас, и зад граница . В чужбина това му се удавало при посещенията в бившите соц републики, където задоволяването на подобни капризи на височайшите гости е традиция. „Питайте   Първанов дали е носел ловно оръжие в самолета и стрелял ли е по защитени видове. Не става дума за архар, но го питайте", посъветва Николай Марков. Той допълни, че експрезидентът е страхлив човек. ИМА ГОЛЕМИ СЪМНЕНИЯ ГЕН. АТАНАСОВ ПРЕД РЕПУБЛИКА Има големи съмнения, според които ловните подвизи на Георги Първанов са плащани с държавни пари, каза пред РЕПУБЛИКА, директорът на НСО по време на управлението на правителството на ОДС. Той обясни. че случвалото се в службата трябва да се разследва. в. Република
Страница 16 от 96

Реклама

banner_right

chestni-izbori

Будилник Онлайн

bulgarica

bgnovini

bgSTYL

fr01