Чудно какволи още трябвада се случи, чебългарскиятуправникда проумееочевидното:докато смятачастния бизнесза дойна крава, ане за равноправенпартньор надържавата, нищодобро не ни чака.И още нещо едлъжен да сторивъпросниятбългарски управник,ако иска милатани татковина дане бъде споходенаот злощастнатасъдба на съседнаГърция - дазабрави номератаот селскитевечеринки, чрезкоито осигурява на близките и приятелите си завиден жизнен стандарт. На държавен гръб естествено... Едва ли има смисъл да рецитираме наново всички мрачни прогнози на тема икономически растеж, които тези дни „окупираха” публичното пространство. Налага се обаче да припомним най-важните изводи на бизнес анализаторите - експерти на Българската стопанска камара:броени дни след като Министерството на финансите сви с 3 млрд. лв. очакванията си за икономиката през 2012 г., бизнесът направи още по-мрачна прогноза за тежък спад за първото тримесечие и пробойна в бюджетните сметки;изплащането на пенсии, заплати в публичния сектор и инвестициите може да се окажат под заплаха, ако брутният вътрешен продукт (БВП) се срине с 5% през първото тримесечие, както се очертава;за втора поредна година официалната прогноза за икономическото развитие на страната се оказва безпочвено оптимистична;вместо на 81,629 млрд. лв. кабинетът може да разчита едва на 78,553 млрд. лв. произведени стоки и услуги;преките чуждестранни инвестиции през януари 2012 г. са 44,2 млн. евро, докато през януари миналата година те са били 186,1 млн. евро;заплахата бюджетният дефицит да бъде значително по-голям от предвидения става все по-реална. „Нещо”, което неминуемо ще доведе до невъзможност за покриване на публичните разходи (публични инвестиции, пенсии и т. н.). Много пъти досега сме споменавали, че ефектът от умерената параноя е здравословен. „Поуката” от днешната ни история обаче би озадачила дори най-заклетите фенове на теорията за световната конспирация. Хронологията В средата на ноември 2011 г. председателят на Сметната палата проф. Валери Димитров съобщава, че одитът на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за 2010 г. няма да бъде заверен. Причината е, че при ликвидирането на Изпълнителната агенция по хидромелиорации 11 от язовирите, прехвърлени в „Напоителни системи” ЕАД, не са записани в баланса на МЗХ. На 6 февруари 2012 г. стената на язовир „Иваново” се къса и стихията помита харманлийското с. Бисер. Триметровата водна стена отнема живота на 8 души. Тотално съсипани са 100-150 къщи и селскостопански постройки. На 8 февруари 2012 г. председателят на Сметната палата проф. Валери Димитров огласява имената на 11-те „изчезнали” язовира: „Малко Шарково”, Юруш на черешите! Позиция 1: Корекция на р. Каламица от км 0+350 до км 0+880, при с. Капитан Андреево, община Свиленград; Позиция 2: Корекция на р. Камчия при км 47+670, км 50+710 и км 54+450 - възстановявяване и укрепване на берми от локални свличания”, гр. Дългопол, обл. Варна; Позиция 3: Корекция на р. Камчия при км 26+324 - отстраняване на остров и възстановяване на…

Преди 7-8 години точно през април бяхме свидетели на събития, които очаквахме дапреобърнат развитието на България и да ни изтеглят напред. След толкова травмиращпреход, през който социалните пластове се разместиха и накратко масово обедняхме.Сигурно помните за кои събития говорим. На 2 април 2004 г, 13 години след разпускането наВаршавския договор, се присъединихме към НАТО. Човекът, който изнесе мечтаноточленство на плещите си, тогавашният външен министър Соломон Паси се разплака вБрюксел. По-късно се разбра, че отронил сълзи за Гергана (днес Паси), но тогава симислехме, че е от щастие за НАТО.На 25 април 2005 г. достигнахме друга заветна политическа цел - подписахме договора заприемането ни в Европейския съюз. Снимки, светкавици, шампанско, радост голяма.Сега от „Галъп интернешънъл", без да вземат повод от тези две дати в българската история,направили традиционен сондаж в 146 държави. И доказаха с данни, че българите сме най-нещастни в света. В света! 45% намират живота си тук за непоносим.Защо? Ние ли сме капризни? Вечно мрънкащи? С чип от социализма, който дава дефекти? Или битието ни е калпаво, оттам - и съзнанието? Да потърсим отговор през призмата на тазгодишните априлски събития. Първо, в здравеопазването. Новата здравна министърка, четвъртата в този кабинет, поде обиколка на социалните домове и се натъкна на потресаваща гледка в Плевен - десетгодишни дечица с тегло на пеленачета. 18 починали в дома за година и половина, а по документи ги хранели с калмари. Второ, в образованието. Всяко седмо дете отпадало от училище. Държавата се чуди какви мерки да вземе. Предлага да не се дава шофьорска книжка на незавършилите. Аз пък се чудя дали няма да се увеличат фалшивите дипломи. Трето, в общинските дела. Професор почина, след като бе нападнат от глутница кучета в София. Без коментар. В икономиката. Производството спаднало за година с 5,5%. На „Произведено в България" си пролича. Мед, ракия, розово масло... Ще вметнете -криза. Така е. Но ето и събитие в църквата - български попове бягат на работа в Гърция, защото им давали 1000 евро заплата. В Гърция нямаше ли криза? В парламента - канят се да спират търговията с гласове с промени в Изборния кодекс . Пак ли? Априлската картина се допълва с показни разстрели, реплики към съда в стил „ние ги хващаме, те ги пускат", познати политически интриги. На 25 април миналата година НДСВ, която управлява през 2005-а, се разсърди, че датата не била отбелязана подобаващо. Идващата сряда сигурно отново няма да я отбележим. Защото сега вече е за плач. Кой е виновен за бедите, не зная. Но Европейският съюз не е. в. Преса