Днес бе проведена среща между председателя на ПП „Другата България” и председателя на НДСВ. Разговорът протече в контекста на предприетите действия срещу парламента. Като бивш евро депутат, госпожа Христина Христова изрази недоумение, че съществуват все още колизии между конституцията на РБ и изборния кодекс с Лисабонския договор (европейската конституция).
Предмет на тези несъответствия между българските и европейските нормативи се съдържа в петитума на предявения иск от ПП „Другата България” срещу Народното събрание.
Ниското заплащане по различни програми не може да реши проблема на хората до 24 години.
Младежката безработица у нас достигна рекордни нива. Според данни на НСИ тя вече е 28,9%, което означава, че всеки трети младеж в България няма работа. Това е висок процент на фона на безработицата в Европа (стр. 2). И означава само едно - че трябва да се вземат адекватни мерки за нейното преодоляване. Подобни на тези във Великобритания, където се създават 470 хиляди възможности за стаж и работа на безработните 22% младежи, които са съответно прилично заплатени. За да се отвори тази ниша в добрата стара Англия, се налагат данъци върху бонусите на банкерите.
Как е у нас? Мерките в България предвиждат да тръгне разяснителна кампания, за да могат младежите да се регистрират в бюрата по труда и да получат възможност да си намерят работа по програми. Като за дипломираните ще продължи прилагането на "Старт на кариерата". Идеята е да се обхванат 1720 безработни младежи.
Проблемът на стажовете и на програмите тук обаче е в твърде ниското заплащане. По въпросните програми се получават суми от порядъка на 320 лв., които няма как да мотивират младите хора да се установяват трайно тук. И ако не се предприемат адекватни мерки, свързани с политиката на доходите, можем смело да прогнозираме, че мерките за борбата с безработицата ще отведат младите хора в чужбина , където да търсят реализация.
в. Класа
Проучване на Световната банка показа на сто вече пропускали обяд или вечеря
Българите са свили много свои разходи, за да се справят с кризата. Това показва проучване на Световната банка, проведено сред 4100 домакинства през 2010 г. и началото на 2011 г. 29% от анкетираните са отговорили, че им се наложило да намалят потреблението на основни харни в началото на 2010 г. Този процент се свива до 27 на сто през първите месеци на миналата година.
От данните на Световната банка става ясно, че в сравнение с миналата година, предходната е била значително по-тежка за домакинствата у нас. Тогава 8 на сто от анкетираните посочили, че им се е случвало да пропускат хранения заради кризата. Хората масово са свивали разходите сиq като са ограничавали ползването на ток, отопление и вода % от анкетираните домакинства са посочили, че са намалили до минимум ползването на подобни комунални услуги.
Българите се отказали и от редица разходи за здравето си в кризата, показва анализът на международната институция. Хората не си купували лекарства редовно, пропускали профилактични прегледи и не ходели на лекар, когато са болни. Например 20 на сто от анкетираните са отговорили, че са спрели да купуват редовно предписаните им лекарства. Анализаторите на Световната банка посочват, че това поведение значително е повишило дългосрочния риск за населението.
Освен това според проучването малък процент от всички анкетирани домакинства са разчитали на спестявания, за да си помогнат в кризата. Например през февруари 2010 г. само на сто са имали заделени пари за черни дни.
През същия месец на миналата година техният дял се е свил до 20%. Данните на международната финансова институция показват още, че значително намалява процентът на анкетираните с висок социален статус, които са посочили, че разчитат на влогове и депозити. „Това означава, че по-богатите домакинства са използвали спестяванията си като механизъм за регулиране на доходите си по време на криза", посочват експертите.
Според данните на Световната банка много българи са разчитали в кризата на помощ от свои роднини в страната и чужбина . Близо 18 на сто от анкетираните са посочили, че през 2010 г. и 2011 г. са получавали финансова помощ от свои близки.
Работодателите са предпазливи в разкриването на нови работни места, твърди шефът на Агенцията по заетостта
Камелия Лозанова оглавява официално Агенцията по заетостта от 3 февруари т.г. На този пост обаче е от средата на септември на 2011 година след оставката на своята предшественичка Росица Стелянова. Лозанова има 20-годишен опит в системата като специалист, началник сектор, началник отдел и директор на дирекция "Бюро по труда" - Видин. Магистър е по Славянска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Владее писмено и говоримо полски, руски и английски език.
Г-жо Лозанова, какво е нивото на безработицата у нас? Колко са безработните лица?
Според данните на административната статистика на Агенцията по заетостта (АЗ) равнището на безработица през януари 2012 г. е 11,1%, с 0,7 процентни пункта по-високо спрямо декември 2011 г. Точната бройка на безработните, регистрирани в бюрата по труда, е 365 995 .
По-малко или повече са те в сравнение на предходната година?
Те се увеличават с 23 573 души спрямо декември 2011 г.
На какво се дължи това?
По наши данни от 1991 г. насам броят на регистрираните безработни в бюрата по труда през януари винаги се характеризира със значително нарастване. Основната причина за увеличаването на безработицата в страната е същественият ръст на потока от новорегистрирани безработни, освободени от работа, в т.ч. и от субсидирана заетост. Заради сезонния фактор търсенето на труд в реалната икономика е слабо. Постъпилите на работа през януари на първичния пазар и в субсидирана заетост, включително по схемите на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси", не могат да компенсират големия брой новорегистрирани безработни.
Колко хора са си намерили работа през 2011 година чрез агенцията?
Над 216 000 безработни лица са включени през 2011 г. в заетост на първичния пазар, по програми, насърчителни мерки и по схемите на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОП РЧР). Съществена роля за осигуряване на заетост през годината има първичният пазар, като на работа директно са устроени 103 000 безработни лица, а над 44 000 безработни са започнали работа след ползване на услугите за заетост на бюрата по труда. В програми и мерки за заетост са включени повече от 48 000 безработни, а в заетост по схеми на ОП РЧР - близо 21 000.
Има ли съживяване на пазара на труда и в кои сфери?
През 2011 г. в бюрата по труда са били заявени 125 000 места. Това е нарастване с около 1200 места спрямо 2010 г. Може да кажем, че процесът на спад в търсенето на работна сила засега е прекъснат. Работодателите обаче, под въздействието на кризата, са много предпазливи в разкриването на нови работни места и нарастването на свободните работни места в икономиката ще става бавно. През годината частният сектор е обявил близо 81 000 места. Това е 64.7% от всички обявени места на първичния пазар. Новоразкритите места са над 10 000, а за сезонна заетост местата са почти 15 000.
Спрямо 2010 г., заявените места в бюрата по труда по икономически дейности показва, общо взето, задържане на нивата на търсене на работна сила. Известно раздвижване, което може да бъде резултат и от текучество, има в държавното управление и административните и спомагателните дейности, в операциите с недвижими имоти, в транспорта, във финансовите и застрахователни дейности, в културата и др.
Кои професии са най-търсени в момента? От какви кадри има нужда пазарът на труда?
Актуалните данни за обявените работни места в бюрата по труда през януари т.г. показват, че най-търсени продължават трайно да са работниците в шивашкото и текстилното производство (шивачи, машинни оператори в шивашкото и текстилното производство и др.) - за тях има над 1240 места. Запазва се голям интересът към преподаватели в начални, основни и средни училища, учители по професионална подготовка и други преподаватели - близо 820 места. Интерес има и към продавачи в магазини, на пазари, посредници в търговията и продажбите - над 710 места. След това се нареждат сервитьори, бармани, готвачи, помощници при приготвяне на храна и управители на хотели и ресторанти. Там обявените места са близо 540. Над 340 са местата за работници в преработващата промишленост. За персонал, осигуряващ защита и сигурност, пък са 240. Приблизително толкова са и за административен и офис персонал - около 220. За работници в строителството са над 130, а за медицински сестри и лекари около 120 места.
Безработните претенциозни ли са? Преди време доста свободни места стояха незаети с месеци? А сега?
Незаети работни места винаги има в бюрата по труда, защото между тяхното обявяване от работодателите и заемането им от безработните лица изминава определен период от време. А ние ги отчитаме към определена дата, това е последният ден на всеки месец. Трудовите посредници от бюрата по труда извършват подбор и насочват към работодателите най-подходящите като професионални качества безработни лица. Независимо от това остават незаети работни места и причините за това са различни - неблагоприятни условия на труд, ниско заплащане, недостиг на кадри с определени специалности в отдалечените райони, съчетан с ниска географска мобилност на безработните. Дисбалансът между търсенето и предлагането на пазара на труда по отношение на квалификацията се намалява чрез възможностите за обучение на безработните лица.
Към края на януари в бюрата по труда на първичния пазар има незаети 2655 места, което съвсем не е голямо число. Поради ограниченото търсене на работна сила през зимата незаетите места намаляват и се наблюдава по-висока усвояемост на работните места - за януари тя е 85%.
Относно въпроса за претенциозността на безработните искам да кажа, че процесът на предлагане и приемане на работа в бюрата по труда е регулиран. Съгласно Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) трудовите посредници предлагат на безработното лице подходящо свободното работно място и ако то откаже, се санкционира, т.е. регистрацията му в бюрото по труда се прекратява. А в закона е дефинирано коя работа е „подходяща".
Имате ли данни за това колко българи са заминали да работят в чужбина през 2011 г. и колко са се върнали у нас заради кризата?
Броят на българите, които са работили в чужбина и са се регистрирали в бюрата по труда, след като са се завърнали в страната в резултат на кризата, за 2011 г. са почти 5000. Техният дял от всички новорегистрирани безработни, средно за годината, е 1,2%.
Какви документи са нужни и в какъв срок трябва да се подадат за схемата „По-близо до работа", за да се включи човек в нея?
Схемата "По-близо до работа" е една от новостартиралите схеми по програмата „Развитие на човешките ресурси". В края на октомври 2011 г. в бюрата по труда в цялата страна започна приемането на заявления от работодатели и новонаетите от тях лица, желаещи да се включат. За тези три месеца от ноември до януари общо 224 лица и 54 работодатели са подали документи. Целева група са новонаети лица през първия месец от сключването на договора им. Те трябва да отговарят на следните условия: трудовият договор да е сключен за срок не по-малък от 6 месеца, работното място да не е отдалечено на повече от 80 км от населеното място по настоящ адрес, както и да не ползват средства на друго основание за същия разход. Сред другите условия е и да не са командировани и трудовата им дейност да не е обичайно свързана с пътуване. Не трябва и предходните 12 месеца да са били наети при същия работодател, както и да не са наети в сферата на селското и горското стопанство, рибарството и аквакултурите. Ограничение има и за заетите в държавната администрация, администрацията на органите за местно самоуправление, системите на народната просвета, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната. Те ползват преференции за организиран транспорт.
Какви цели си поставяте през 2012 година?
Увеличаването на заетостта чрез бързо и ефективно устройване на работа на безработните на първичния пазар на труда, по програми, мерки и схеми по ОП РЧР е една от тях. По отношение на трудовото посредничество ще продължи активната работа с работодателите за обявяване на повече работни места на първичния пазар. Ще се провежда специална политика спрямо големите работодатели, които разкриват голям брой работни места на пазара на труда; ще продължи да се прилага индивидуалният подход в работата с неравнопоставените групи на пазара на труда, вкл. безработни от ромски произход.
Ще се реализират активни програми за субсидирана заетост на безработни от неравнопоставените групи на пазара на труда. Със средства от държавния бюджет ще бъде осигурена заетостта на над 26 000 безработни лица. Ще се насърчава предприемачеството на безработните. Другият приоритет на Агенцията по заетостта за 2012 г. е повишаване качеството на работната сила чрез придобиване на нова квалификация. АЗ стартира 2012 г. с голяма кампания за набиране на работници за работа в селското стопанство в Испания и се очаква над 1100 лица да започнат работа. Предстоят интервюта за работа в Германия в сферата на ресторантьорството и хотелиерството. В края на 2011 г. беше подписана спогодба с Израел за посредничество за работа. Първата оферта се получи в началото на януари тази година и вече тече кампания за набиране на български строителни работници за Израел.
Новинар
Емигрантите все повече се утвърждават като основен източник на средства за икономиката у нас. За цялата 2011 г. българите, живеещи в чужбина , са изпратили в родината 773.9 млн. евро, показват данни на БНБ. Това е ръст от близо 1.9% спрямо 2010 г., когато върнатите пари са били 756.6 млн. евро. Възможно е сумата за 2011 г. да е и по-голяма, тъй като БНБ отчита само преводите по банков път, а немалко средства влизат у нас в брой или под формата на стоки.
Само през декември 2011 г. емигрантските пари са били 59.8 млн. евро, като се увеличават с 5 млн. евро в сравнение с ноември, сочат данните на БНБ. Освен в последния месец през изминалата година изпращаните средства са падали под 60 млн. евро само през януари (57.1 млн. евро), август (58.2 млн. евро) и ноември (54.8 млн. евро). Най-високи стойности пък са отбелязани през май (77.4 млн. евро) и март (71.3 млн. евро).
Данните потвърждават ролята на емигрантските пари като ключова за икономическото развитие. Все пак се оказва, че не са се сбъднали прогнозите на редица експерти, според които изпращаните от българи зад граница суми ще надминат чуждестранните инвестиции. Според данните на БНБ през 2011 г. у нас са вложени 1.064 млрд. евро чужди средства.
С над 40% намаляват преките чужди инвестиции в България за цялата изминала година спрямо 2010 г., сочат данните на БНБ. За 2011 година общият обем на чуждите инвестиции достига 1,06 млрд. лв., което е със 714 млн. лв. по-малко спрямо 2010 г., когато сумата е била 1,77 млрд. лв. Причината за сериозния спад се крие в дълговата криза, която мъчи цяла Европа и кара повечето инвеститори да съкращават разходите си. Заради финансовата стагнация в света инвестициите, дошли отвън, оформят 2,7% от БВП на България за 2011 г., докато година по-рано делът им е достигал близо 5%. 101 млн. евро от общата сума на инвестициите са дошли от приватизацията на тютюневия холдинг "Булгартабак". Най-сериозните преки чужди инвеститори през изминалата година са от Австрия (553,3 млн. евро), Холандия (331,2 млн. евро) и Русия (179,4 млн. евро).На фона на намаляващите чужди инвестиции парите, изпратени у нас от българи, живеещи постоянно зад граница , отчитат ръст от близо 2% на годишна база. Така за цялата 2011 година емигрантите са пратили на роднините си в България 773,7 млн. лв., или с 14,2 млн. лв. повече спрямо 2010 г., сочат данните на БНБ. Реалната сума вероятно е доста по-голяма и би могла да конкурира чужди инвестиции, тъй като статистиката отчита само паричните преводи, извършени чрез финансов посредник.
Мартин ЛЕКОВ, в. Стандарт
На 9 февруари приключи едно от най-поръчковите наказателни производства в най-новата ни история. Без нито едно процесуално годно доказателство Ганка Кольовска председател на Хасковската търговско-промишлена палата (ХТПП), Николай Трендафилов - заместник-председател и главен счетоводител на ХТПП, и Христо Русев - шофьор на палатата, в продължение на 11 години и половина бяха следствени и подсъдими за длъжностно присвояване в особено големи размери. Без държавното обвинение да разполага дори с половин доказателство срещу тях.
Иван РАЧЕВ Наказателното преследване срещу Ганка Кольовска, Николай Трендафилов и Христо Русев започва по сигнал на бившата служителка на Хасковската тьрговско-промишлена палата (ХТПП) Иванка Димитрова, която на 10 април 2000 г. постъпва на работа в Хасковската окръжна прокуратура. Отначало
всичко върви тихо, кротко и подмолно - под формата на предварителна проверка.
За да изглежда всичко като истинско, на бял свят се появява удобна версия: „множество служители" на ХТПП недоволстват от шефовете си, които се държат като тирани и крадат като за световно.
Предвид обстоятелството, че става дума за ръководството на най-елитната бизнес структура в региона, със случая се заемат окръжният прокурор на Хасково Петър Мидов и заместник-директорът на Хасковското окръжно следствие Делчо Илиев. На 22 юни 2000 г. „алчните деспоти" са арестувани а проверката прераства в дело № 87/2000 по описа на Хасковската окръжна следствена служба. Срещу тримата са повдигнати обвинения за длъжностно присвояване в особено големи размери (чл. 203, ал. 1 от НК) - 314 046 лв., както и за съставяне на официални документи, в които удостоверяват неверни обстоятелства (чл. 311, ал. 1 от НК). Максималното наказание, което може да получат, е затвор от 10 до 30 г. През август 2001 г. обвинителният акт е внесен в Хасковския окръжен съд, но съдията докладчик Милена Дечева тутакси връща делото за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. Вместо да изпълнят задължителните указания на съда, окръжният прокурор и заместник-шефът на окръжното следствие забравят за случая. И то толкова сериозно, че три години покъсно обвиняемата Ганка Кольовска решава да ги избави от амнезията.
На 7 юли 2004 г. съгласно действащия по онова време Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) тя депозира молба в Хасковския окръжен съд. И иска, след като в продължение на две години по делото никой не е работил, тя да бъде изправена на подсъдимата скамейка веднага или производството срещу нея и колегите й да бъде прекратено (чл. 239а, ал. 1 от НПК).
Максималният срок, в който прокурорът може да ремонтира обвинителния акт и доказателствата, е три месеца. След това, ако „ремонтът" се е оказал обикновено шикалкавене или е извършен калпаво, съдът е длъжен незабавно да прекрати наказателното производство. В нашия случай подобно нещо въобще не се случва. Тъкмо обратното. След като два пъти вече е отказал (в буквалния смисъл на думата) да изпълни указанията на съда за отстраняване на процесуалните нарушения, на 10 ноември 2004 г. Петър Мидов сътворява истинско наказателноправно чудо: внася делото в съда, като обвинява Кольовска в ново престъпление, за което следователят Делчо Илиев и защитата халхабер си нямат откъде се е взело. Доказателства, които да подкрепят тезата на прокурора, също няма.
За да защити честта на пагона, съдия Милена Дечева също прави нещо нечувано и невиждано. Вместо да прекрати незабавно делото, еднолично в закрито заседание (чл. 239а, ал. 6 от от НПК) тя прекратява наказателното преследване срещу Кольовска само в частта за измисленото ново обвинение. Този „жест" отпушва едногодишна хартиена война. В нея е въвлечен и Върховният касационен съд (ВКС), който през декември 2005 г. отсича: съдия Дечева е права! И връща делото в Хасково за започване на съдебния процес.
Усетили накъде ще духа правосъдният вятър, подсъдимите и адвокатите им правят „коварен ход". На 8 май 2006 г. те искат отвод не само на съдебния състав, но и на целия Хасковски окръжен съд (ХОС).
Този път слугите на Темида се вслушват в гласа на разума, защото от 1993 г. до арестуването им през лятото на 2000 г. Ганка Кольовска и Николай Трендафилов са ръководили ХТПП и не са работили само с един-двама от окръжните съдии.
На 28 декември 2006 г. ВКС възлага случая на Кърджалийския окръжен съд. За председател на тричленния състав е определена съдия Йорданка Янкова. А първото заседание по делото е насрочено за 9 март 2007 г.
Какво се случва оттук нататък е непосилно дори и за най-развинтеното въображение.
Обвиненията срещу тримата се крепят върху разходни касови ордера (РКО), 18 приходни касови ордера (ПКО)
и три проформа фактури. А според Постановление № 3 от 23 март 1982 г. на Пленума на Върховния съд разходните и приходните касови ордери са „диспозитивни документи, които представляват първично изявление на автора и изразяват разпоредителни действия - да се изплати или да не се изплати определена сума". Тоест те никога не могат да бъдат с невярно съдържание.
Въпреки че в наказателния процес се използват само оригинални документи, една част от ордерите са ксерокопия, друга част... ксерокопия на ксерокопията. За да ги приобщи към делото, следователят Делчо Илиев прилага „хитроумна" хватка. Той собственоръчно пише върху тях „Вярно!" и „Вярно с фотокопието". След което ги подписва и им удря по един печат „Окръжна следствена служба - Хасково".
И накрая - незаконна е и тройната съдебно-счетоводна експертиза, която през 2000 г. „качва на бесилката" Кольовска, Трендафилов и Русев. Причината - „експертът" Димитър Христов Тончев не фигурира в списъците на вещите лица, публикувани в „Държавен вестник". На 11 май 2011 г. тричленният състав на Кърджалийския окръжен съд най-после събира кураж и постановява: тримата са невинни, защото в делото няма нито едно доказателство за престъпната им дейност.
Хасковският прокурор Петър Мидов протестира оправдателните присъди, но на 23 януари 2012 г. Пловдивският апелативен съд (ПАС) ги потвърждава. Като още на второто заседание от въззивното дело представителят на Пловдивската апелативна прокуратура обяви, че не поддържа протеста на колегата си от Хасково. Според разпоредбите на НПК решението на ПАС може да бъде протестирано или обжалвано в 15-дневен срок от получаването му от страните. На 9 февруари точно в 17 ч. въпросният срок изтече. Радостта от възтържествуването на справедливостта обаче трябва задължително да бъде отложена.
От документите, с които „Преса" разполага, в случая става дума за следното.
Голямата мишена на хасковското обвинение е Ганка Кольовска, а двамата й съпроцесници са за парлама, както се казва по друг повод. Поводът е най-обикновено отмъщение. Като синдик на фирма в несъстоятелност Кольовска отказва да ощастливи с 20 декара в центъра на Варна „едни" бизнесмени. А те са протежета на тогавашния губернатор на Варна Добрин Митев, който възлага „мократа поръчка" срещу Кольовска на върховния прокурор Николай Колев. Ябълката на раздора е фирма „Моторцентър Химелрайх" ООД, регистрирана във Варна на 25 май 1993 г. Собственици са местната фирма „Карет" ЕООД и германският гражданин Хуберт Химелрайх, но началната инвестиция - 1 млн. марки - е осигурена от германеца, фирмата се занимава с внос и износ на автомобили, ремонт на МПС, организиране на шофьорски курсове и т.н. А най-ценният й актив са 20 декара в центъра на морската столица - на бул. „Цар Освободител" №76А. През 1996 г., когато от милиона на Хуберт Химелрайх остава само тъжен спомен, той решава да възстанови част от
загубите си и започва процедура за обявяване на дружеството в несъстоятелност.
На 10 февруари 1997 г. Ганка Кольовска влиза в управата на „Моторцентър Химелрайх" като ликвидатор, а година по-късно е назначена от съда за негов синдик.
В мотивите към присъдата, с която Кърджалийският окръжен съд оправдава Кольовска, Трендафилов и Русев, тази сюжетна линия е описана горе-долу така.
Емисари на Николай Колев отначало съблазняват, а след това започват да заплашват Ганка Кольовска. Когато става ясно, че тя няма да ощастливи протежетата на губернатора Николай Колев „насъсква" по нея данъчните, антимафиотите и икономическите ченгета...
Едновременно с това Колев организира офанзива и през Южна България. Първата атака през 1999 г. не успява, защото редовите обвинители в Хасково и колегите им от Пловдивската апелативна прокуратура отказват да образуват дело срещу Кольовска заради няколко доноса.
В средата на януари 2000 г. тя организира публичен търг за активите на „Моторцентър Химелрайх" (в т.ч. и 20-те декара на бул. „Цар Освободител") и ги продава срещу 1,3 млн. лв. на „Джемини 31" ЕАД. На 24 януари 2000 г. съдия Цвета Маркова (днес тя е председател на Държавната комисия по сигурността на информацията) приема списъка на кредиторите, в който е вписано само едно юридическо лице - „Моторцентър Химелрайх" ООД със седалище в гр. Лайпциг (Германия).
На 2 февруари 2000 г. Кольовска въвежда във владение новите собственици. През юни с.г. тя е арестувана, а два месеца по-късно Николай Колев излиза от анонимност.
На 14 август 2000 г. с нарочно постановление той отменя всички откази за образуване на дело срещу Кольовска от 1999 г. и нарежда на хасковския окръжен прокурор да „подкара" Кольовска и за престъпление по чл. 212 от НК -фалшифициране на протоколи от общи събрания на палатата.
А на 12 септември 2000 г. с ново постановление „уведомява" варненския окръжен прокурор, че като синдик на „Моторцентър Химелрайх" Кольовска е извършила множество престъпления по чл. 212 от НК -съставяне на документи с невярно съдържание И докато не приключат разпоредените на Икономическа полиция на РДВР-Варна и НСБОП проверки, той - Николай Колев, спира всички разпоредителни действия с имуществото на „Моторцентър Химелрайх". Включително и с 20-те декара на бул.„Цар Освободител" № 76А... Две години по-късно - на 28 декември 2002 г., Николай Колев е разстрелян насред София.
През май 2007 г. новозеландският емигрант Добрин Митев „научи", че ВКС е потвърдил 5-годишната му присъда за длъжностни престъпления Без да вярваме чак толкоз в нумерологията, след петилетка ще научим и какви обезще тения ще плати държавата за току-що описаните издевателства над Ганка Кольовска, Николай Трендафилов и Христо Русев. Едно е сигурно: поне този път държавата трябва да си събере вересиите със задна дата. Защото то бива, бива гавра със закона, ама хасковският челен опит на нищо не прилича...
Наръчник
Конституция на Република България Чл. 117, ал. 2: Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.
Наказателно-процесуален кодекс (отм. ДВ., бр. 86 от 28 октомври 2005 г.)
Чл. 86: Съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му.
Закон за отговорността на държавата и общините за вреди Чл. 2, ал. 1, т. 2: Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление...
България може да се „уреди” с още една присъда в Страсбург, ако не се промени Конституцията и Изборния кодекс. Неравностойното третиране на европейските граждани и българските емигранти е гаранция за нова присъда.