Тогава, преди 22 години, смъкнахме комунистическите символи, съборихме Берлинската стена и сменихме  тоталитарния режим на Живков! Затова е значима за Демокрацията датата 10 ноември 1989 г. Преходът обаче продължава, защото Времето на Българския посткомунизъм не е завършило!

Куфарите стягат дори хора, които са се установили с години От десет дни нямаме работа. Тази година маслините закъсняха заради времето, а условията са по-лоши. Чорбаджиите се оправдават с кризата и вече не ни хранят на нивата. Миналата година даваха на всеки берач по едно пиле на ден, а сега само по един кроасан сутринта, и то за който отиде да работи." Това разказва българка, която откриваме на мегдана в гръцкото с. Терпни, намиращо се на шейсетина километра от границата. Площадът на селото е трудовата борса за българи. Познаваме го от четирите стари коли с благоевградска регистрация и двете ни сънароднички, които седят тъжно на пейка в центъра на площада. Те са част от по-голяма група мъже и жени от българските села на границата, които от години си намират препитанието със сезонна работа в Гърция. По принцип нямат пари, за да ходят на гурбет подал еч, но заради кризата в южната ни съседка, ще бъдат принудени да сменят мястото си за препитание. Заради финансовата стагнация както нашите гастарбайтери, така и самите гърци вече стягат куфарите за други страни в търсене на по-добър живот.  Дестинациите са Испания, Италия, Германия и Австрия. Точно към последната страна се е упътила 26-го-дишната Катерина М. Нейният случай е различен. Макар и от гръцки произход, тя е родена и израсла в България. В Солун завършва висшето си образование и се смята за напълно интегрирана в града, където живее вече осем години. „Въпреки това тази година си събирам багажа за Австрия", разказва тя. Нейният случай е представителен едновременно за две групи в страната, която е на прага на сралита. Тя попада в критичната група на онова поколение млади хора, чиято първа заплата е около 700 евро - напълно недостатъчно, ако човекът няма сериозната подкрепа на роднините си. От друга страна, пред Катя стои и въпросът за произхода. „Второто не ме притеснява толкова много, защото имам достатъчно приятели гърци, които емигрираха или имат намерение да го направят." На нейното мнение е и 52-годишният Константинос Баруфас от Солун. През целия си живот той работи като заварчик и винаги е успявал да изхранва жена си и двете си деца, без да му се налага да мисли за живот в чужбина - толкова характерен за поколения гърци. Преди година обаче той отваря сайт с оферти за работа за заварчици в Европа. Единственият критерий? Най-високата заплата. Търсенето го отвежда в Норвегия. Където е студено и тъмно - абсолютно непоносимо за един грък.…