Г-н Стефанов, преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) за януари и февруари изглеждат драматично ниски. Едва 84,6 млн. евро срещу 333 млн. за същия период на м.г. Как ще коментирате? Тези данни са първоначални. Обикновено у нас при излизане на първите данни се вдига много шум. Всякакви икономически експерти започват да говорят колко зле са нещата в държавата. Но когато излязат окончателните резултати и се види, че разликата не е толкова драматична, никой не го отразява. Затова искам да дам статистиката на БНБ за същия период преди 1 г. Тогава първоначалните данни бяха, че инвестициите са 53,4 млн. евро при 214 за същия период на 2010 г. По-късно тези 53 млн. станаха 333 млн. евро, но никой не го отрази. Същото беше с инвестициите за цялата 2011 г. Според първоначалните данни те са 1,064 млрд. евро. Сега БНБ съобщава, че са набъбнали до 1,340 млрд. евро, или повишението е с 30%. Но не съм видял нито един анализатор да каже: „Виждате! Нещата не са толкова зле, затова нека не драматизираме!" Откъде идват тези разлики? БНБ работи с много източници - с НСИ, с митници, с банковата система, с десетки хиляди фирми, и е много трудно всички парични трансакции да се отразят в един толкова кратък период от време. Бихте ли обяснили къде са вложени въпросните 84 млн. евро за януари и февруари? БНБ няма как да пита всяка компания с над 10% чуждестранно участие дали с парите, които е получила отвън, ще купува машини, или ще си правите реклама по телевизията. Затова правилото е тези средства да се отчитат като ПЧИ, макар че невинаги са с инвестиционна цел. Но от друга страна, понякога истински вложения в сгради, земя и заводи не се отчитат Кога става това? Когато парите не идват от фирмата майка, а са банков кредит. Такъв е примерът с ЕВН, която м.г. построи най-модерната ТЕЦ на Балканите на стойност около 100 млн. лв., но тези 100 млн. статистиката на БНБ ги няма. Под инвестиции обаче хората разбират точно предприятие на „зелено". Икономическото понятие е различно. То е много по-обширно, затова, когато се говори за разликата между инвестициите преди кризата и сега, се пропуска нещо много важно. Почти никога не се казва, че огромният дял на инвестициите преди кризата е бил в банковата сфера, в недвижимости, в строителство и търговия. Тези три сектора са донесли между 60 и 90% от всички ПЧИ в страната. В тези години е влагано и в…

През 2050 година българите ще са не повече от 5 милиона, а през 2134-та ще е изчезнал и последният българин - зловещ сценарий, който обаче, уви, е съвсем реален. Българската нация се топи със застрашителни темпове. Два основни фактора поставят под въпрос оцеляването на българската нация - отрицателният естествен прираст и масовата емиграция. По дял на населението на възраст над 65 години България е сред най-силно застарелите страни-членки на Европейския съюз - редом с Италия, Германия и Гърция. Германия и България си приличат и по дела на децата до 15 години, който и в двете държави е едва 14%. Заради високия дял на ромското си население Сливенска област е единственият български регион, който може да се мери с най-младата държава в ЕС - Ирландия. Застрашително застаряват Северозападна България, Краището и Странджа, където делът на пенсионерите отдавна е надхвърлил една четвърт, а в отделни общини представлява дори над 60 процента от населението. И още една тревожна цифра: съотношението между българите, излизащи в пенсия, и младите хора, които ги заместват, е 100 на 68. А това означава непреодолими проблеми за пенсионната система. Като през „Виденовата" 1997-ма След известно колебание през последните 10 години раждаемостта отново бележи спад. Понастоящем тя е на равнището на най-малобройното българско поколение, което се роди през „Виденовата" 1997 година. Една българска майка ражда средно 1.5 деца - при минимум 2.1 деца, необходими за възпроизвеждането на нацията. В Европейския съюз по-ниска раждаемост имат само Унгария, Латвия и Германия. Близо 60 на сто от българчетата се раждат в т. нар. съжителства - бракът явно вече не е на мода. Измежду поне 120 стратегии, приети от българските правителства през последните 20 години, има - естествено - и демографска стратегия. Но подобно на повечето останали стратегии и тя си остава единствено „книжен тигър" - нито допринася за стимулиране на раждаемостта, нито насърчава майчинството. Към това трябва да прибавим и потресаващата статистика за захвърляните новородени, както и позорният „износ" на бебета в чужбина . Поредният черен рекорд Има обаче и една добра новина: равнището на детската смъртност пада. Въпреки това обаче само Румъния е по-зле от България по този показател. Най-високите равнища на детска смъртност се наблюдават в районите на ромските гета. В Сливенска област, например, детската смъртност е осем пъти по-висока, отколкото във Финландия -страната, която в световен мащаб се справя най-добре с този проблем. Високото равнище на смъртността при мъжете до 65-годишна възраст е поредният черен български рекорд. Високата честота на…