От 31хил. лекари в България, колкото се водят по национален регистър, едва около 16 хил. са реално практикуващите. Причината е, че почти половината от медиците ни работят за чуждестранни фармацевтични компании, във фирми за клинични проучвания, заемат политически длъжности като кметове и зам.-кметове или се занимават с административна дейност в Националната каса или Министерство на здравеопазването. Това зави пред РЕПУБЛИКА ген.-майор проф. Стоян Тонев, директор на ВМА.

Освен липса на лекари, у нас вече се усеща и недостиг на преподаватели по отделни медицински дисциплини, заяви пред вестника д-р Димитър Ленков, главен секретар на Българския лекарски съюз (БЛС).

Недостиг

Ежегодното увеличаване на докторите, които напускат страната ни се вижда и от увеличаващия се брой издадени от БЛС сертификати за добра медицинска практика, които дават възможност на медиците да работят в други страни на Европейския съюз.

През 2009 г. 400 лекари са напуснали страната ни и са се установили в чужбина . През 2010 г. емигриралите специалисти са вече 500, а за 2011 г. техният брой е 510 души.

Чуждестранните студенти по медицина у нас се увеличават всяка година, но след като завършат и те напускат, обясни проф. Тонев.

Около една трета от всички, които следват за лекари са чужденци като само в медицинския факултет в СУ В ЧУЖБУНА

Специализирането по медицина у нас е възможно само с явяване и спечелване на конкурс.

Местата, които се отпускат обаче са „обидно малко", по думите на д-р Ленков и „са предназначени за синове и дъщери на професори и доценти". 450 лв. е месечната издръжка, която един специализант получава или 380 лв. чисто. Специализацията се плаща от специализанта, който си поема сам и всички видове осигуровки. Освен това периодът на
обучение не се признава за трудов стаж.

За сравнение Германия предлага на току-що завършили български абсолвенти моментално зачисляване в специализация по избор, без конкурс с месечна издръжка 2500 евро. Месечната заплата на наши лекари, практикуващи в Германия пък започва от 6000 евро. Анестезиолозите към момента броят на тези специалисти е около 600, което е близо до критичния минимум.

Много тежко е и положението със съдебните лекари, които са 70 в България. Тяхната работа е да установяват има или няма данни за извършено престъпление при смъртен случай и без тях би блокирал и съдебният процес, обясни д-р Ленков.

Все по-голям е недостигът и на патоанатоми, от които са останали 90 специалисти. Липса има още от специалисти по инфекциозни болести, вирусолози, алерголози, ревмокардиолози. В някои райони на страната вече не е останал нито един специалист по ревматизъм, посочи още д-р Ленков.

Все по-малко са и педиатрите, лабораторните лекари, които са 280, рентгенолозите, алерголозите и др. Намаляват дори кандидатите за общопрактикуващи лекари. Такива липсват в цели райони на България.

Преподаватели

Освен недостиг на специалисти, липсват и преподаватели по медицински дисциплини като един от примерите е Медицинския университет в София. Там дори няма кандидати за асистенти по една от основните дисциплини - анатомия.

В същото време се отчита голям наплив за специалности като хирургия, акушерство и гинекология, офталмология и кардиохирургия, които са по-доходоносни.

Пенсионери

Доста голям брой от практикуващите лекари са пенсионери, каза д-р Райчинов, председател на БЛС. Това са 20% от лекуващите, които поради сериозния недостиг на специалисти продължават да работят в системата, по думите на проф. Тонев.

Засега криза за специалисти не се усеща единствено в София, Пловдив и Варна. През последните години обаче във все повече общински болници в страната този недостиг води до невъзможност за поставяне на диагнози и лечение на много заболявания.