Нашествия от български студенти атакуват топуниверситетите в Европа през последното десетилетие. Успехите им са повод за гордост, защото българският зрелостник успява да надвие ожесточената конкуренция за местата в Харвард и Оксфорд. Тревожно обаче е, че младите емигранти рядко тръгват с цел да се завърнат в родината си.
000 наши студенти са приети да учат във Великобритания само за миналата година. Като добавим и поне още толкова младежи, разпръснати във вузовете по другите точки на света, то излиза, че почти половината от зрелостниците се изселват да учат навън. Затова родните вузове се принудиха да приемат студенти само с молба, за да запълнят учебните си залите си. Ако пък не успеят да се доредят да учат в Софийския или УНСС, мераклиите да имат висше записват дистанционно в частните колежи, които никнат като гъби. И така от години се развива схемата лесен прием – фиктивно следване и диплома на хартия. Така страната ни се поболя от недостиг на качествени млади кадри, които да могат да отговорят на предизвикателствата на пазара на труда. Наблюдава се обаче и обратната тенденция. Съвестните и будни младежи, които все пак още се срещат, пък се поболяха от условията на пазара на труда, съчетани с недъзите в образователната ни система.
Овехтелите методи за обучение, безработицата, нездравословната работна среда и безкрайната финансова несигурност гони младите българи. Междувременно изгодните заеми за следване, модерното образование и широките хоризонти за кариерно развитие примамват нашенци да заминат да учат и живеят зад граница .
000 наши студенти са приети да учат във Великобритания само за миналата година. Като добавим и поне още толкова младежи, разпръснати във вузовете по другите точки на света, то излиза, че почти половината от зрелостниците се изселват да учат навън. Затова родните вузове се принудиха да приемат студенти само с молба, за да запълнят учебните си залите си. Ако пък не успеят да се доредят да учат в Софийския или УНСС, мераклиите да имат висше записват дистанционно в частните колежи, които никнат като гъби. И така от години се развива схемата лесен прием – фиктивно следване и диплома на хартия. Така страната ни се поболя от недостиг на качествени млади кадри, които да могат да отговорят на предизвикателствата на пазара на труда. Наблюдава се обаче и обратната тенденция. Съвестните и будни младежи, които все пак още се срещат, пък се поболяха от условията на пазара на труда, съчетани с недъзите в образователната ни система.
Овехтелите методи за обучение, безработицата, нездравословната работна среда и безкрайната финансова несигурност гони младите българи. Междувременно изгодните заеми за следване, модерното образование и широките хоризонти за кариерно развитие примамват нашенци да заминат да учат и живеят зад граница .
Това повлича след себе си низ от проблеми – населението застарява, нацията ни се топи. Затова задържането на младите кадри се превръща в едно от най-големите предизвикателства пред страната ни. И ако не успеем да го посрещнем, ни грози опасността да застареем твърде много, преди да успеем да забогатеем.
