На 9 февруари приключи едно от най-поръчковите наказателни производства в най-новата ни история. Без нито едно процесуално годно доказателство Ганка Кольовска председател на Хасковската търговско-промишлена палата (ХТПП), Николай Трендафилов - заместник-председател и главен счетоводител на ХТПП, и Христо Русев - шофьор на палатата, в продължение на 11 години и половина бяха следствени и подсъдими за длъжностно присвояване в особено големи размери. Без държавното обвинение да разполага дори с половин доказателство срещу тях.

Иван РАЧЕВ Наказателното преследване срещу Ганка Кольовска, Николай Трендафилов и Христо Русев започва по сигнал на бившата служителка на Хасковската тьрговско-промишлена палата (ХТПП) Иванка Димитрова, която на 10 април 2000 г. постъпва на работа в Хасковската окръжна прокуратура. Отначало
всичко върви тихо, кротко и подмолно - под формата на предварителна проверка.

За да изглежда всичко като истинско, на бял свят се появява удобна версия: „множество служители" на ХТПП недоволстват от шефовете си, които се държат като тирани и крадат като за световно.

Предвид обстоятелството, че става дума за ръководството на най-елитната бизнес структура в региона, със случая се заемат окръжният прокурор на Хасково Петър Мидов и заместник-директорът на Хасковското окръжно следствие Делчо Илиев. На 22 юни 2000 г. „алчните деспоти" са арестувани а проверката прераства в дело № 87/2000 по описа на Хасковската окръжна следствена служба. Срещу тримата са повдигнати обвинения за длъжностно присвояване в особено големи размери (чл. 203, ал. 1 от НК) - 314 046 лв., както и за съставяне на официални документи, в които удостоверяват неверни обстоятелства (чл. 311, ал. 1 от НК). Максималното наказание, което може да получат, е затвор от 10 до 30 г. През август 2001 г. обвинителният акт е внесен в Хасковския окръжен съд, но съдията докладчик Милена Дечева тутакси връща делото за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. Вместо да изпълнят задължителните указания на съда, окръжният прокурор и заместник-шефът на окръжното следствие забравят за случая. И то толкова сериозно, че три години покъсно обвиняемата Ганка Кольовска решава да ги избави от амнезията.

На 7 юли 2004 г. съгласно действащия по онова време Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) тя депозира молба в Хасковския окръжен съд. И иска, след като в продължение на две години по делото никой не е работил, тя да бъде изправена на подсъдимата скамейка веднага или производството срещу нея и колегите й да бъде прекратено (чл. 239а, ал. 1 от НПК).

Максималният срок, в който прокурорът може да ремонтира обвинителния акт и доказателствата, е три месеца. След това, ако „ремонтът" се е оказал обикновено шикалкавене или е извършен калпаво, съдът е длъжен незабавно да прекрати наказателното производство. В нашия случай подобно нещо въобще не се случва. Тъкмо обратното. След като два пъти вече е отказал (в буквалния смисъл на думата) да изпълни указанията на съда за отстраняване на процесуалните нарушения, на 10 ноември 2004 г. Петър Мидов сътворява истинско наказателноправно чудо: внася делото в съда, като обвинява Кольовска в ново престъпление, за което следователят Делчо Илиев и защитата халхабер си нямат откъде се е взело. Доказателства, които да подкрепят тезата на прокурора, също няма.

За да защити честта на пагона, съдия Милена Дечева също прави нещо нечувано и невиждано. Вместо да прекрати незабавно делото, еднолично в закрито заседание (чл. 239а, ал. 6 от от НПК) тя прекратява наказателното преследване срещу Кольовска само в частта за измисленото ново обвинение. Този „жест" отпушва едногодишна хартиена война. В нея е въвлечен и Върховният касационен съд (ВКС), който през декември 2005 г. отсича: съдия Дечева е права! И връща делото в Хасково за започване на съдебния процес.
Усетили накъде ще духа правосъдният вятър, подсъдимите и адвокатите им правят „коварен ход". На 8 май 2006 г. те искат отвод не само на съдебния състав, но и на целия Хасковски окръжен съд (ХОС).

Този път слугите на Темида се вслушват в гласа на разума, защото от 1993 г. до арестуването им през лятото на 2000 г. Ганка Кольовска и Николай Трендафилов са ръководили ХТПП и не са работили само с един-двама от окръжните съдии.

На 28 декември 2006 г. ВКС възлага случая на Кърджалийския окръжен съд. За председател на тричленния състав е определена съдия Йорданка Янкова. А първото заседание по делото е насрочено за 9 март 2007 г.
Какво се случва оттук нататък е непосилно дори и за най-развинтеното въображение.

Обвиненията срещу тримата се крепят върху разходни касови ордера (РКО), 18 приходни касови ордера (ПКО)
и три проформа фактури. А според Постановление № 3 от 23 март 1982 г. на Пленума на Върховния съд разходните и приходните касови ордери са „диспозитивни документи, които представляват първично изявление на автора и изразяват разпоредителни действия - да се изплати или да не се изплати определена сума". Тоест те никога не могат да бъдат с невярно съдържание.

Въпреки че в наказателния процес се използват само оригинални документи, една част от ордерите са ксерокопия, друга част... ксерокопия на ксерокопията. За да ги приобщи към делото, следователят Делчо Илиев прилага „хитроумна" хватка. Той  собственоръчно пише върху тях „Вярно!" и „Вярно с фотокопието". След което ги подписва и им удря по един печат „Окръжна следствена служба - Хасково".

И накрая - незаконна е и тройната съдебно-счетоводна експертиза, която през 2000 г. „качва на бесилката" Кольовска, Трендафилов и Русев. Причината - „експертът" Димитър Христов Тончев не фигурира в списъците на вещите лица, публикувани в „Държавен вестник". На 11 май 2011 г. тричленният състав на Кърджалийския окръжен съд най-после събира кураж и постановява: тримата са невинни, защото в делото няма нито едно доказателство за престъпната им дейност.

Хасковският прокурор Петър Мидов протестира оправдателните присъди, но на 23 януари 2012 г. Пловдивският апелативен съд (ПАС) ги потвърждава. Като още на второто заседание от въззивното дело представителят на Пловдивската апелативна прокуратура обяви, че не поддържа протеста на колегата си от Хасково. Според разпоредбите на НПК решението на ПАС може да бъде протестирано или обжалвано в 15-дневен срок от получаването му от страните. На 9 февруари точно в 17 ч. въпросният срок изтече. Радостта от възтържествуването на справедливостта обаче трябва задължително да бъде отложена.
От документите, с които „Преса" разполага, в случая става дума за следното.

Голямата мишена на хасковското обвинение е Ганка Кольовска, а двамата й съпроцесници са за парлама, както се казва по друг повод. Поводът е най-обикновено отмъщение. Като синдик на фирма в несъстоятелност Кольовска отказва да ощастливи с 20 декара в центъра на Варна „едни" бизнесмени. А те са протежета на тогавашния губернатор на Варна Добрин Митев, който възлага „мократа поръчка" срещу Кольовска на върховния прокурор Николай Колев. Ябълката на раздора е фирма „Моторцентър Химелрайх" ООД, регистрирана във Варна на 25 май 1993 г. Собственици са местната фирма „Карет" ЕООД и германският гражданин Хуберт Химелрайх, но началната инвестиция - 1 млн. марки - е осигурена от германеца, фирмата се занимава с внос и износ на автомобили, ремонт на МПС, организиране на шофьорски курсове и т.н. А най-ценният й актив са 20 декара в центъра на морската столица - на бул. „Цар Освободител" №76А. През 1996 г., когато от милиона на Хуберт Химелрайх остава само тъжен спомен, той решава да възстанови част от
загубите си и започва процедура за обявяване на дружеството в несъстоятелност.

На 10 февруари 1997 г. Ганка Кольовска влиза в управата на „Моторцентър Химелрайх" като ликвидатор, а година по-късно е назначена от съда за негов синдик.

В мотивите към присъдата, с която Кърджалийският окръжен съд оправдава Кольовска, Трендафилов и Русев, тази сюжетна линия е описана горе-долу така.

Емисари на Николай Колев отначало съблазняват, а след това започват да заплашват Ганка Кольовска. Когато става ясно, че тя няма да ощастливи протежетата на губернатора Николай Колев „насъсква" по нея данъчните, антимафиотите и икономическите ченгета...

Едновременно с това Колев организира офанзива и през Южна България. Първата атака през 1999 г. не успява, защото редовите обвинители в Хасково и колегите им от Пловдивската апелативна прокуратура отказват да образуват дело срещу Кольовска заради няколко доноса.

В средата на януари 2000 г. тя организира публичен търг за активите на „Моторцентър Химелрайх" (в т.ч. и 20-те декара на бул. „Цар Освободител") и ги продава срещу 1,3 млн. лв. на „Джемини 31" ЕАД. На 24 януари 2000 г. съдия Цвета Маркова (днес тя е председател на Държавната комисия по сигурността на информацията) приема списъка на кредиторите, в който е вписано само едно юридическо лице - „Моторцентър Химелрайх" ООД със седалище в гр. Лайпциг (Германия).

На 2 февруари 2000 г. Кольовска въвежда във владение новите собственици. През юни с.г. тя е арестувана, а два месеца по-късно Николай Колев излиза от анонимност.

На 14 август 2000 г. с нарочно постановление той отменя всички откази за образуване на дело срещу Кольовска от 1999 г. и нарежда на хасковския окръжен прокурор да „подкара" Кольовска и за престъпление по чл. 212 от НК -фалшифициране на протоколи от общи събрания на палатата.

А на 12 септември 2000 г. с ново постановление „уведомява" варненския окръжен прокурор, че като синдик на „Моторцентър Химелрайх" Кольовска е извършила множество престъпления по чл. 212 от НК -съставяне на документи с невярно съдържание И докато не приключат разпоредените на Икономическа полиция на РДВР-Варна и НСБОП проверки, той - Николай Колев, спира всички разпоредителни действия с имуществото на „Моторцентър Химелрайх". Включително и с 20-те декара на бул.„Цар Освободител" № 76А... Две години по-късно - на 28 декември 2002 г., Николай Колев е разстрелян насред София.

През май 2007 г. новозеландският емигрант Добрин Митев „научи", че ВКС е потвърдил 5-годишната му присъда за длъжностни престъпления Без да вярваме чак толкоз в нумерологията, след петилетка ще научим и какви обезще тения ще плати държавата за току-що описаните издевателства над Ганка Кольовска, Николай Трендафилов и Христо Русев. Едно е сигурно: поне този път държавата трябва да си събере вересиите със задна дата. Защото то бива, бива гавра със закона, ама хасковският челен опит на нищо не прилича...

Наръчник
Конституция на Република България Чл. 117, ал. 2: Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.
Наказателно-процесуален кодекс (отм. ДВ., бр. 86 от 28 октомври 2005 г.)

Чл. 86: Съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му.

Закон за отговорността на държавата и общините за вреди Чл. 2, ал. 1, т. 2: Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление...

България може да се „уреди” с още една присъда в Страсбург, ако не се промени Конституцията и Изборния кодекс. Неравностойното третиране на европейските граждани и българските емигранти е гаранция за нова присъда.